Андрогени

Какво е андроген?
Андрогените могат да бъдат още наречени „мъжки хормони“, но не бива да позволявате на името да ви заблуди. Както мъжките, така и женските тела произвеждат андрогени, но в различни количества. В действителност, андрогените имат повече от 200 действия при жените и се намират в по-големи количества от естрогените. Основните андрогени са тестостерон и андростендион. Те, разбира се, присъстват в много по-високи нива при мъжете и играят важна роля във формирането на мъжките черти и репродуктивната активност.

1. Андрогени при жените
Когато става въпрос за жени сайтът Healthy Women съобщава, че надбъбречните жлези, яйчниците и мастните клетки произвеждат андрогени при жените. Всъщност жените могат да произвеждат твърде много или твърде малко от тези хормони – нарушенията на излишъка от андроген и дефицитът са често срещани хормонални нарушения при жените. Андрогените играят важна роля в хормоналната революция, която започва през пубертета, стимулирайки растежа на космите в около пубиса и под мишниците. Освен това се смята, че тези хормони регулират функцията на много органи, включително репродуктивния тракт, костите, бъбреците, черния дроб и мускулите. При възрастни жени андрогените са необходими за синтеза на естроген и се оказва, че играят ключова роля в превенцията на костната загуба, както и сексуалното желание и удоволствие.

– Високи нива на андроген при жените
Това може да доведе до физиологични проблеми,  като акне, хирзутизъм (излишък на растеж на космите в „неподходящи“ места като брадичката или горната устна). Нелекуваните високи нива на андрогени, независимо дали жената има синдром на поликистозни яйчници или не, са свързани със сериозни последици за здравето като инсулинова резистентност и диабет, висок холестерол, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания.

– Ниски нива на андроген при жените
Ниските нива на андроген могат да бъдат проблем, тъй като предизвикват ефекти като ниско либидо  – липса на интерес или желание за секс, умора, намалено чувство за благополучие и повишена чувствителност към костна загуба, остеопороза и фрактури. Тъй като симптомите като намалено сексуално желание и общо неразположение имат различни причини, недостигът на андроген често е недиагностициран. Ниските нива на андроген могат да засегнат жените на всяка възраст, но най-често се появяват по време на прехода към менопауза или „перименопауза“ – термин, използван за описание на времето преди менопаузата, обикновено 2 до 8 години преди настъпването й. Комбинираните лекарства естроген/тестостерон са достъпни за жените, както в перорална, така и в инжекционна форма. Проучвания установяват, че са ефективни за повишаване на либидото, енергията и благополучието при жени с недостатъчни нива на андроген, както и осигуряването на допълнителна защита срещу костна загуба. Нивата на андроген може да са нормални, твърде високи (хиперандрогенност) или твърде ниски (хипоандрогенност). Лекар може да прецени дали симптомите ви показват ненормални нива и може да поръча кръвен тест за измерване на нивата на хормоните.  Ако подозирате, че имате хиперандрогенно състояние, важно е да потърсите диагноза и да разработите план за лечение. Хиперандрогенизмът може да доведе до неприятни козметични симптоми като нежелано окосмяване на горната устна и брадичката. Жените с прекомерно сексуално напрежение също може да имат високи нива на андрогени. Хиперандрогенните състояния също са свързани със сериозни здравословни проблеми като инсулинова резистентност, диабет и сърдечни заболявания.

2. Андрогени при мъжете
Андрогените при мъжете играят решаваща роля в развитието на мъжките репродуктивни органи като епидидима, семенните везикули, простатата и пениса. Освен това, андрогени са необходими за мъжката плодовитост и мъжката сексуална функция. Пикът на нивата на андрогените при мъжете е на около 20-годишна възраст, а след това намаляват бавно с възрастта. Предполага се, че 1% намаление на нивото на година е обичайно за средна възраст (30 до 50 години) и по-възрастни мъже. Въпреки, че това намаление не е закономерно при някои мъже, други могат да изпитат значителни промени, започващи  най-често на възраст от 60 години и по-горе. Този спад в нивата понякога се нарича хипогонадизъм или „мъжка менопауза“. Ниските нива на андрогените може да доведе до спад на физическа енергия, издръжливостта, намалена умствена функция, повече болки в костите и ставите от нормалното, спад в либидото и ерекцията, наддаване на тегло, остеопороза.

– Високи нива на андрогени при мъжете
При някои мъже с по-високи нива на андрогени, има ползи от по-високите нива като: нормално кръвно налягане и намалена вероятност от затлъстяване и сърдечни удари. Недостатъците, които високите андрогенни нива носят за мъжете включват: Мъжете са склонни да консумират повече алкохолни напитки, по-склонни са да пушат, по-склонни са към агресивно поведение. Според някои изследователи, колкото по-високи са нивата, толкова по-вероятно е мъжете да участват в поемане на рискове, сексуални авантюри и дори престъпна дейност.

– Ниски нива на андрогени при мъжете
Ниските нива на андрогените могат да нарушат редица функции при мъжете и да се отразят крайно негативно. Последици от такива нива са: Понижено сексуално желание, намаляване на мускулната маса, безплодие, нарушения на съня, увеличаване на телесното тегло, депресия, ниска мотивация. Лекари може да направи изследвания и да предпише лекарства, които съдържат мъжки хормони под форма на инжекции, орални медикаменти или гелове. Не всички мъже обаче могат да бъдат подложени на този вид лечение. Хормоните терапии не трябва да се използват при мъже с предполагаем или уточнен рак на простатата или рак на гърдата, също и със заболяване на бъбреците, черния дроб или сърдечни проблеми. Преди да започне терапията е много важно да се консултирате с лекар, за да се определи какво лечение, ако има нужда от такова, е точното за вас.

Много лекари предполагат, че наблюдението на нивата на андрогените на всеки 5 години като се започне на възраст 35, е разумна стратегия, за да се избегнат усложнения.  Намирането на подходящия баланс на андрогените е възможно и може лесно да се осъществи чрез регулярни консултации с вашия лекар и рутинно проверяване на нивата им в бъдеще.