Моноцитите са кръвни клетки, които се образуват в костния мозък и играят важна роля в имунната система на човека. Те са специализирани в разрушаване на бактерии и отстраняване на мъртви или повредени клетки.
Какво е Моноцити?
Моноцитите са вид бели кръвни клетки, които подпомагат защита на тялото срещу болести и борбата с инфекции. Моноцитите реагират на сигнали за възпаление в тялото и може да пристигнат много бързо (от около 8 до 12 часа) до района на инфекцията или увреждането на тъканите и да се разделят на макрофаги и дендритни клетки, което осигурява допълнителен силен отпор на имунната ви система. Моноцитите също могат да произвеждат цитокини, които са вид протеини и помагат на другите бели кръвни клетки да комуникират помежду си.
Как се образуват моноцитите?
Моноцитите произхождат в костния мозък от тип стволова клетка наречена хематопоетична стволова клетка. Тези стволови клетки дават началото на различни кръвни клетки, включително всички видове бели кръвни клетки. Пътят на развитие започва с образуването на монобласти, които са най-ранните идентифицируеми предшественици на моноцитите. Монобластите се превръщат в промоноцити, които след това се трансформират в моноцити, които преминават в синусите а те във вазалната кръв. Те имат кратък живот в кръвта от около 1-3 дни, преди да мигрират към тъканите. Моноцитете проникват в съединителната тъкан, далака, лимфните възли и костния мозък и се трансформчират в тъккани макрофаги. Далакът е орган до стомаха, който помага в борбата с инфекциите и премахва износените червени кръвни клетки. Лимфните възли са малки яйцевидни структури в организма, които се борят срещу инфекции.
Колко са големи моноцитите?
Моноцитите са най–големият вид кръвни клетки. Размерът им се дефинира между 13 и 25 микрометра в диаметър, но понякога те могат да достигнат между 16 и 22 микрометра в диаметър.
Референтни Стойности на Моноцитите
Обикновено референтните стойности за моноцитите в кръвта са изразени като процент от общия брой бели кръвни клетки и обикновено варират в следните интервали:
Референтни стойности на Моноцити (като процент от общия брой бели кръвни клетки): 2% – 8%
Функция на моноцитите
Моноцитите действат като пазители на вашите клетки, подобни на посветени пожарникари които гасят огъня. Те произхождат от костния мозък, гъбестата тъкан във вашите кости, където преминават през развитие и обучение, за да защитават вашето тяло. След като достигнат зрялост, те се отправят към вашата кръв и тъкани, готови да защитават вашето тяло от външни заплахи, като микроби.
Микробите натрапници могат да бъдат сравнени с нежелани малки пожари във вашето тяло. Когато тези микроби нарушат вашите тъкани, моноцитите получават сигнал за бедствие, като ги подтикват да действат, много като пожарникари, реагиращи на авария. Тези бдителни клетки след това могат да се трансформират в два различни типа:
- Дендритни клетки – Тези клетки комуникират с други имунни клетки и искат подкрепа, за да се борят с нахлулите микроби.
- Макрофаги – Те са първите защитници, които смело се сблъскват и неутрализират микробите директно
Каква е ролята на дендритните клетки?
Дендритните клетки функционират като комуникационен център на пожарната служба. Те играят ключова роля в сигнализирането към други клетки във вашето тяло за борба с инфекции. Тези клетки са предимно разположени в повърхностните тъкани, като например точно под кожата, както и в облицовките на носа, белите дробове, стомаха и червата. Когато вредни микроби проникнат в тъканите на тялото, дендритните клетки идентифицират антигена от нарушителя (специфичната молекула в микроба, която предизвиква антителна реакция). Те след това освобождават протеини, наречени цитокини, които действат като придворни слуги, насочващи други бели кръвни клетки към мястото на инфекцията, за да неутрализират заплахата.
Каква е ролята на макрофагите?
Макрофагите действат като първолинейни войници, които се борят с различни микроби (включително вируси, бактерии, гъби и протозои), които проникват във вашето тяло. Те обграждат нарушителя, го поглъщат и го неутрализират, използвайки силни ензими, съдържащи се в клетката. Освен това макрофагите играят роля в отстраняването на мъртвите клетки от вашите тъкани и кръвоносна система.
Причини за Високи Моноцити
Когато нивото на моноцитите е твърде високо, това състояние е известно като моноцидоза. То може да се случи по няколко причини като стрес, възпаление, треска от вирус, тежка инфекция, преждевременна клетъчна смърт в живите тъкани, болести, които са резултат от необичайна дейност на имунната система, както и регенерация на червените кръвни клетки.
Друга причина за високото ниво на моноцити е саркоидозата. Хроничната грануломатозна болест също могат да причини моноцидоза. Това е наследствено нарушение, при което клетките, които изпълняват фагоцитозата не функционират правилно. Друга причина за високи моноцити е синдром на Кушинг, състояние, причинено от прекомерното излагане на високи нива на кортизол. Кортизолът е вид хормон, произвеждан от надбъбречните жлези, който помага за намаляване на възпалението. Хормони са видове химикали в тялото, които засягат другите клетки. Надбъбречните жлези са чифт жлези, които играят важна роля в метаболизма и помагат на тялото да реагира на физически и емоционален стрес чрез освобождаване на някои хормони.
Причини за Ниски Моноцити
Когато нивото на моноцитите е твърде ниско, това състояние е известно като моноцитопения. Тъй като моноцитите се произвеждат в костния мозък, заболяване или химично вещество, което се отразява на костния мозък може да доведе до ниски нива на моноцитите. Има много заболявания, които засягат костния мозък. Такова например е ХИВ. ХИВ е вирус, който атакува цялата имунна система, което води до инфекции и образуването на вредни тумори. Туморите са необичайни маси от тъкан, които се формират, когато клетки в определена област на тялото се възпроизвеждат с повишен процент.
Друг пример за състояние, което може да повлияе на костния мозък е апластична анемия. Анапластичната анемия е състояние, при което тялото спира да произвежда достатъчно кръвни клетки, поради увреждане на костния мозък. Още друг пример е системен лупус еритематозус. Това е дългосрочна нелечима болест, при която съединителната тъкан в организма се възпалява защото тялото погрешно атакува тези тъкани, защото не ги разпознава като свои, а ги възприема като чужди вещества.
Друг пример е ревматоидния артрит. Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, при което отбранителната система на тялото атакува собствените си тъкани и причинява възпаление на ставите и костите. Други примери включват туберкулозата и маларията. Туберкулозата е силно инфекциозни заболявания, характеризиращо се с образуването на малки отоци, наречен нодули или туберкулини в тъканите особено в белите дробове. Маларията е сериозно заболяване, причинени от паразити, което се разпространява посредством комари.
Лекарствата, които могат да пречат на костния мозък и да намаляват броя на моноцитите включват тези за химиотерапия и лъчева терапия, интерферони и глюкокортикоиди, това може да бъде причинено от лечение с глюкокортикоиди, които са вид на стероидни хормони, които потискат имунната система. Химиотерапията е вид лечение, използвано за лечение на рак. Радиацията е вид енергия, която понякога е насочена към раковите тумори и има за цел да ги унищожи или отслаби. Интерфероните са протеини, освободени в тялото в отговор на наличието на вредни вещества (като например туморните клетки), които след това задействат имунната система да се бори с тях. Ниският брои на моноцитите може да бъде предизвикан и от ниските нива на фолиева киселина и витамин В12.
Какви са типичните разстройства, свързани с моноцитите?
Здравето на моноцитите може да бъде определено от тяхната концентрация в кръвта ви. Увеличение или намаление на броя на моноцитите, често указва реакцията на тялото ви към инфекция или заболяване.
- Повишен брой моноцити (Моноцитоза) – Моноцитозата е състояние, при което броят на моноцитите надвишава нормалния диапазон. Това често се свързва с постоянни инфекции или заболявания, с които тялото се опитва да се справи. Някои причини за моноцитоза включват: автоимунни заболявания (като лупус или ревматоиден артрит). Кръвни аномалии. Ракови заболявания като левкемия или лимфома. Сърдечни заболявания. Инфекции като мононуклеоза. Възпалителни състояния, например саркоидоза.
- Намален брой моноцити (Моноцитопения) – Моноцитопенията се характеризира с намален брой моноцити. Тя често е свързана с намаляване на общия брой бели кръвни клетки. Фактори, допринасящи за моноцитопенията, са: Апластична анемия. Инфекции в кръвоносната система. Тежки изгаряния. Инфекция с HIV. Нежелани реакции към химиотерапевтични лечения.
За да сте спокойни за здравето си, поне веднъж годишно си правете контролно изследване с пълна кръвна картина, за да следите показателите си и да реагирате своевременно при проблем. Общия брой на моноцитите в кръвта може да бъде определен с тест, известен като пълна кръвна картина. Контролирането на броя на моноцитите може да помогне на лекаря ви правило да изключи определени диагнози.
