Гранулоцити

Гранулоцитите са вид бели кръвни клетки, които съдържат напълнени с ензими гранули в цитоплазмата си. Гранулоцитите са част от естествената имунна система и той има донякъде неспецифични широко обхватна дейност.

Какво е Гранулоцити?

Гранулоцити са бели кръвни клетки, които имат малки гранули или частици. Тези гранули съдържат много протеинови ензими, които са отговорни за подпомагането на имунната система в борбата й с вируси и бактерии. Неутрофили, еозинофили и базофили са трите типа на гранулоцити. Гранулоцитите при възрастните се формират в костния мозък. Костният мозък е гъбестата тъкан, намираща се в много от вашите кости. Костният мозък съдържа стволови клетки, които могат да се развият в различни видове кръвни клетки, включително гранулоцити. Когато гранулоцитите напускат костния мозък, те се движат през кръвния поток и отговарят на сигналите от имунната система. Тяхната роля е да атакуват чуждите вещества, които причиняват възпаление или инфекция в организма.

Референтни стойности на Гранулоцити

Референтните стойности на гранулоцитите могат да варират в зависимост от лабораторията, метода, използван за изследване, и популацията. Въпреки това, типични референтни интервали за гранулоцитите в пълно кръвно изследване са:

1. Неутрофили:

• Абсолютно количество: 1,500 до 8,000 клетки/μL (или 1.5 до 8.0 x 10^9/L)
• Процент от общите лефкоцити: 40% до 70%
• Научете всичко при Ниски неутрофили (Неутропения)
• Научете всичко при Високи неутрофили (Неутрофилия)

2. Еозинофили:

• Абсолютно количество: 50 до 500 клетки/μL (или 0.05 до 0.5 x 10^9/L)
• Процент от общите лефкоцити: 1% до 5%

2. Базофили:

• Абсолютно количество: 0 до 140 клетки/μL (или 0 до 0.2 x 10^9/L)
• Процент от общите лефкоцити: 0% до 1,4%

Прегледайте референтните стойности на гранулоцитите в лабораторията където си правите изследването, защото в различните лаборатории може да се различават.

Състав и действие на гранулите

Гранулоцитите съдържат различни типове гранули, всеки с различен набор от ензими и антимикробни пептиди:

1. Основните (или азурофилни) гранули се намират се в неутрофилите. Те съдържат ензими като миелопероксидаза, дефенсини и еластаза. Тези ензими помагат за унищожаването на микробите и преструктурирането на тъканите.
2. Вторичните (или специфични) гранули съдържат лактоферин, лизозим и колагеназа. Лактоферинът задържа желязото, което може да ограничи бактериалния растеж.
3. Третичните гранули притежават ензими като желатиназа и катепсин G.

Видове Гранулоцити?

Има три вида гранулоцити: Неутрофили, Еозинофили и Базофили. Всички видове гранулоцити се произвеждат в костния мозък и се освобождават в кръвообращението, където изпълняват съответните си функции. Те са съществена част от имунната система на тялото и играят ключови роли в защитата на тялото срещу инфекциозни агенти.

1. Неутрофили (Полиморфноядрени левкоцити)

• Най-обилният тип бели кръвни клетки у повечето бозайници.
• Имат многоядрено ядро (обикновенно от 3 до 5 дяла).
• Основната им роля е да се борят с бактериални инфекции.
• Първи реагират на мястото на възпалението.
• Поглъщат и унищожават патогени чрез процес, известен като фагоцитоза.
• Научете още за Неутрофили

2. Еозинофили

• С двойно ядро.
• Ярко червено-оранжеви гранули в цитоплазмата, когато са оцветени.
• Участват в борбата с паразитни инфекции и играят роля при алергични реакции.
• Освобождават химически вещества, като основен базов протеин, за да повредят паразитите.

3. Базофили

• Най-рядко срещаният от гранулоцитите.
• С двойно или неравномерно ядро.
• Големи тъмнопурпурни-черни гранули в тяхната цитоплазма.
• Участват в алергична и антигенна реакция, като освобождават химикала хистамин, причиняващ разширение на кръвоносните съдове и възпалителна реакция.
• Те също произвеждат хепарин, антикоагулант.

Развитие и продължителност на живота на гранулоцитите

Всички кръвни клетки, включително гранулоцитите, произхождат от хематопоетичните стволови клетки в костния мозък. Този процес се нарича хематопоеза. Развитието на гранулоцитите преминава през няколко етапа и се влияе от различни фактори на растежа, като факторът за стимулиране на колониите на гранулоцитите (G-CSF) е основен двигател за развитието на неутрофилите.

Продължителността на живота на гранулоцитите е сравнително кратка. Например, неутрофилите циркулират в кръвообращението само около 6-8 часа, преди да мигрират към тъканите, където могат да оцелеят допълнително 1-2 дни, освен ако не срещнат патогени.

Функции на гранулоцитите?

Гранулоцитите имат 4 основни защитни функции:

1. Хемотаксис – Гранулоцитите могат да се движат към мястото на инфекция или възпаление в отговор на определени химични сигнали. Това насочено движение се нарича хемотаксис.
2. Фагоцитоза – Това е процесът, по който клетки като неутрофилите поглъщат патогени. След като са в клетката, патогенът е затворен във везика, наречена фагозом. Той след това се слива с лизозом (органел на клетката, съдържащ ензими) за образуване на фаголизозом, където патогенът се унищожава.
3. Респираторен изблик – Когато неутрофилите поглъщат бактерии, те могат да активират бързо освобождаване на реактивни форми на кислород (ROS) в процес, наречен респираторен изблик. Това е критично за унищожаването на определени видове бактерии.
4. Дегранулация – Еозинофилите и базофилите освобождават съдържанието на гранулите си, за да борят патогените. За еозинофилите това е особено ефективно срещу паразити. За базофилите, освобождаването на хистамин и други посредници може да усилва възпалителния отговор.

Високи и Ниски Гранулоцити

Гранулоцитите може да имат различни разстройства, поради което да бъдат ниски или високи в човешкия организъм.

• Ниски гранулоцити – Неутропения. Това е състояние, характеризиращо се с нисък брой неутрофили, което прави хората по-уязвими за бактериални и гъбичкови инфекции.
• Високи гранулоцити – Неутрофилия: Ненормално висок брой неутрофили, често срещан при бактериални инфекции, възпаление или определени видове левкемия.

Взаимодействие на гранулоцитите с други клетки

• Взаимодействие с ендотелни клетки. Преди да достигнат мястото на инфекцията, гранулоцитите често взаимодействат с ендотелните клетки, които облицоват кръвните съдове. Това взаимодействие включва последователност от ролинг, адхезия и трансмиграция през стената на съда, което се оркестрира от различни адхезивни молекули и хемокини.
• Взаимодействия с Т-клетки. Гранулоцитите, особено неутрофилите, могат да модулират активността на Т-клетките. Те могат да представят антигени на Т-клетките и също така да произвеждат цитокини, които влияят на функцията на Т-клетките.
• Взаимодействия с B-клетки. Неутрофилите могат да влияят на активността на B-клетките чрез производство на BAFF (активиращ фактор за B-клетки), който помага за оцеляването и диференциацията на B-клетките.

Заболявания Свързани с Гранулоцитите

Гранулоцитите са съществени за защитата на нашето тяло от инфекции. Въпреки това, аномалии в броя или функцията на гранулоцитите могат да бъдат свързани с различни заболявания. Ето списък с някои условия и болести, свързани с нивата на гранулоцитите:

• Неутропения – Намаляване на броя на неутрофилите, вид гранулоцит, което може да направи индивидите по-уязвими към бактериални и гъбичкови инфекции.
• Неутрофилия – Увеличен брой неутрофили, често забелязван при бактериални инфекции, възпаление или определени видове левкемия.
• Еозинофилия – Увеличен брой еозинофили, друг тип гранулоцит. Това може да се наблюдава при алергични реакции, паразитни инфекции, определени кожни болести и някои форми на рак.
• Базофилия – Рядко срещано увеличение на броя на базофилите. Може да указва определени кръвни разстройства, включително миелопролиферативни заболявания.
• Хронична грануломатозна болест (CGD) – Генетично разстройство, засягащо функцията на неутрофилите. Хората с CGD имат трудности в образуването на реактивни форми на кислород, които са необходими за убиването на определени патогени. В резултат на това те са по-уязвими към инфекции.
• Левкемия – Някои форми на левкемия, като хронична миелоидна левкемия (CML) или остра миелоидна левкемия (AML), включват аномално размножение на прекурсорите на гранулоцитите или незрелите гранулоцити.
• Хипереозинофилна синдром – Състояние, при което има постоянно висок брой еозинофили в кръвта, водещо до увреждане на органите.
• Миелодиспластични синдроми – Група разстройства, причинени от лошо формирани кръвни клетки или клетки, които не работят правилно, които могат да засегнат броя и функцията на гранулоцитите.
• Синдром на Фелти – Състояние, което комбинира ревматоиден артрит, уголемена далак и неутропения.
• Лекарствено индуцирана неутропения – Някои лекарства, като определени химиотерапевтични агенти или медикаменти като клозапин, могат да доведат до намаляване на броя на неутрофилите.

Важно е да се отбележи, че въпреки че аномалиите на гранулоцитите могат да указват за по-горе посочените болести, те също така могат да бъдат резултат от различни други фактори като инфекции, медикаменти или други основни условия. Правилната диагностична оценка е съществена, за да се определи точната причина за всяка аномалия, свързана с гранулоцитите.