Левкоцити

Какво е левкоцит?

Левкоцитът, известен още като бяла кръвна клетка е вид клетка, която се намира в кръвта и има основна роля в имунната система на организма. Левкоцитите са отговорни за защитата на тялото срещу инфекции и външни агенти, като бактерии, вируси и други патогени. Клетъчните компоненти на кръвта включват еритроци – червените кръвни клетки, левкоцити – белите кръвни клетки и тромбоцити. Нормалната човешка кръв съдържа 4.8–5.2 милиона еритроцити/ml и 4000–10000 левкоцити/ml. Левкоцити са разделени в пет класа въз основа на морфологични и други характеристики.

Каква е ролята на левкоцитите?

1. Левкоцитите участват активно в борбата и защитата срещу вируси, бактерии, гъби и други патогенни микроорганизми, които влизат в организма.
2. Някои типове левкоцити (като неутрофили и моноцити) могат да поглъщат и унищожават чужди частици и микроорганизми чрез процеса на фагоцитоза.
3. Лемфоцитите са отговорни за производството на антитела, които се свързват с конкретни патогени или токсини и ги неутрализират.
4. Лефкоцитите позволяват на имунната система да „помни“ предишни инфекции, така че при повторен контакт със същия патоген организмът да реагира по-бързо и ефективно.
5. Някои лимфоцити (като регулаторните Т-клетки) регулират имунния отговор, за да се предотврати прекомерна реакция или атака срещу собствените клетки на организма.
6. Някои левкоцити, като натуралните убийци и цитотоксичните Т-лимфоцити, участват в разпознаването и унищожаването на ракови клетки.
7. Левкоцитите освобождават различни вещества, които могат да привлекат други имунни клетки към мястото на инфекцията или възпалението и да стимулират репаративните процеси.

Видове Левкоцити

Колективно неутрофилите, еозинофилите и базофилите са известни като гранулоцити, поради наличието на гранули в цитоплазмата. В допълнение моноцитите и лимфоцитите са известни също като мононуклеарни клетки.

Неутрофилите

Те са най–големия дял в левкоцитите около 40 – 75%. В рамките на 12 часа от подадения от тялото сигнал за проблем неурофилите мигрират в кръвния поток от костния мозък към засегнатата тъкан. На мястото на нараняването неутрофилите поемат бактериите чрез фагоцитоза и след това отпускат ензими като лизозим, за да унищожат бактериите.

Еозинофили

Еозинофилите мигрират от костния мозък чрез кръвта в засегнатата тъкан и оцеляват там за седмици. Те не унищожават пряко вредните организми, но оказват цитотоксични ефекти върху тях и ги отслабват значително.

Базофили

Базофилите са морфологично сходни с неурофилите като клетки, и заедно с тях имат фагоцитни свойства. Те могат да мигрират в увредената тъкани, където могат да бъдат стимулирани от комплекси от антигени, които са обвързани с IgE.

Моноцити

Моноцитите са по–големи от другите левкоцити и тепрерастват в макрофаги, след като са освободени в кръвния поток. Моноцитите след това мигрират в тъканите, особено черния дроб, лимфни възли и белия дроб, където могат да останат с дни или години. Тук моноцитите са с активна фагоцитна функция и поемат праховите частици. Моноцитите са също важни за имунната реакция.

Лимфоцити

Има два основни типа лимфоцити –  B–клетки и Т–клетки. B–клетките се характеризират с наличието на имуноглобулини на повърхността им, както и при стимулация с антигени, те се трансформират в плазмени клетки. Плазмените клетки са в състояние да отделят антитела, специфични за антигена. Т–клетките участват в клетъчната медиирана имунната реакция, която не зависи от наличието на циркулиращите антитела.

Чести заболявания свързани с левкоцитите

Нивата на левкоцити могат да се променят поради различни причини и често са свързани с различни заболявания. Ето най-честите заболявания и състояния свързани с ниските или високите нива левкоцитите.

Левкоцитоз

Това е условие, при което има повишено количество левкоцити в кръвта. Левкоцитоз може да се дължи на:

• Инфекции (бактериални, вирусни, гъбични)
• Възпаление
• Стрес
• Малък кръвоизлив
• Някои видове рак като левкемия
• Отговор на лекарства или лечение

Левкопения

Левкопения е здравословно състояние при което има понижено количество левкоцити в кръвта. Причините за левкопения могат да бъдат:

• Определени видове инфекции, особено вирусни
• Лекарства или радиационна терапия
• отравяния с арсен и олово
• Аутоимунни заболявания
• Костен мозък, който не функционира правилно (напр. поради тумори или други заболявания)
• Спленомегалия (увеличена далак)

Левкемия

Левкемията е вид рак на кръвта, при който костният мозък произвежда голямо количество незрели или абнормални бели кръвни клетки.

Миелодиспластичен синдром (МДС)

Миелодиспластичен синдром е група от разстройства, при които костният мозък не може да произвежда достатъчно здрави кръвни клетки.

Миелопролиферативни заболявания

Миелопролиферативни заболявания са състояния, при които костният мозък произвежда твърде много кръвни клетки.

Левкоцити в Урината

Тялото изхвърля излишното количество левкоцити, когато те са били повредени или убити в борбата с инфекциите, като биват изхвърлени чрез урината. Винаги ще се намери малък брой левкоцити в урината. Ако се открие голям брой левкоцити в урината, това е знак, че може да има инфекция в пикочната система.

Левкоцити в Кръвта

Каква е нормалната стойност на лефкоцитите в кръвта? – Нормалните стойности на левкоцитите в кръвта обикновено варират между 4,000 и 11,000 клетки/микролитър, но тези стойности могат да варират в зависимост от лабораторните стандарти.

Видове вродените аномалии на левкоцитите

Вродените аномалии на левкоцитите се проявяват с морфологични изменения главно в неутрофилните гранулоцити, но и другите видове левкоцити могат да бъдат засегнати в различна степен.

• Аномалията Пелгер-Хюет се появява рядко и се отличава с недостатъчна сегментация на неутрофилите. При хетерозиготната версия на тази аномалия, при диференциалното броене се забелязва повишен брой на пръчкоядрени клетки, които обаче не са типични. Основната част от неутрофилите имат две сегменти, а ядреният хроматин е кондензиран. Сходна кондензация може да бъде забелязана и при други видове левкоцити като еозинофили, базофили, моноцити и лимфоцити. Има различни форми на аномалията, някои от които с различна степен на сегментация или компактност на хроматина. Въпреки това, аномалията не се проявява клинично, и функциите на левкоцитите остават непроменени.
• Аномалията Алдер-Райли се отличава с наличието на големи тъмносини гранули в левкоцитите. Тези гранули в неутрофилите приличат на токсична гранулация, но не произтичат от същите причини и са постоянен елемент. Те се срещат и в моноцитите, лимфоцитите и базофилите в тъканите. Гранулите в еозинофилите имат стандартна форма и разположение, но вместо розово са оцветени в синьо. В костния мозък аномалията засяга всички клетъчни форми след промиелоцитния етап. Тази аномалия може да има връзка със синдрома на Хурлер (известен още като гаргоилизъм), където гранулите съдържат гликозаминогликани и сфингомиелин поради липса на ензима хидроксилаза. В резултат на това възникват и костни аномалии.
• Аномалията Мей-Хеглин се проявява с присъствие на светлосини включения в цитоплазмата на гранулоцитите и моноцитите, както и с гигантски тромбоцити. Включенията могат да бъдат едно или няколко, често се намират по периферията на цитоплазмата. Когато се оцветяват по метода на Романовски-Гимза, те приличат на Дьоле телца, които често се срещат при инфекциозни заболявания. Тази аномалия се наследява по автозомно-доминантен начин. Въпреки наличието на умерена левкопения и тромбоцитопения, както и морфологичните промени в тромбоцитите, здравето на пострадалите често е непокътнато. В изключителни случаи може да има склонност към образуване на кръвоизливи.
• Аномалията на Чедиак-Стайнбринк-Хигаши се проявява с гигантски лизозоми, които се намират в неутрофилите, еозинофилите, базофилите, моноцитите и лимфоцитите при особено тежки случаи. Тези лизозоми са с размери между 2 и 5 микрометра и могат да се оцветят в различни нюанси – от сиво до синьо, виолетово или оранжево. Те имат значителна пероксидазна активност. Смята се, че тези включения се състоят от агрегирани стандартни азурофилни гранули, като при еозинофилите могат да се формират и кристални структури. Синдромът е наследствен. У малките деца тази аномалия често е асоциирана с тежки хронични инфекции, които могат да доведат до фатален изход.
• Аномалията на Йордан се характеризира с присъствието на многобройни големи вакуоли в неутрофилите, еозинофилите, базофилите и моноцитите, които реагират положително при оцветяване за масти. В лимфоцитите такива вакуоли липсват. Тази аномалия е била първоначално описана в контекста на прогресивна мускулна дистрофия и по-късно е била свързана с ихтиоза.
• Аномалията на Алиус-Григнаши е вродено състояние, при което има дефицит на миелопероксидаза в неутрофилите и моноцитите, но този дефицит не се наблюдава в еозинофилите. Тази аномалия се предава по автозомно-рецесивен начин. Въпреки че ензимът е неактивен, той има ключова роля в бактерицидния ефект на водородния прекис. Неговата липса може да доведе до нарушен бактерициден потенциал. Въпреки това, функционалното увреждане не е толкова изразено, колкото при хроничната грануломатозна болест у децата. В клетъчни препарати, оцветени за преглед, не се наблюдават видими морфологични изменения. Хората с тази аномалия имат повишена предразположеност към гъбични инфекции.
• Хроничната грануломатозна болест при деца е генетично нарушение, поради което неутрофилите и моноцитите могат да поглъщат, но не и да унищожават каталазоположителните бактерии. Това се дължи на липсата на способността на клетките да генерират водороден прекис и други кислородсъдържащи метаболити, които, в комбинация с миелопероксидазата, обикновено убиват тези микроорганизми. На биохимично ниво, това състояние е хетерогенно. Смята се, че тя произтича от комбинация на различни молекулни недостатъци, които обединяват общ патогенен механизъм.
• Аномалията на Ундриц (наречена още вродена хиперсегментация) се наследява по автозомно рецесивен начин. Когато е в хетерозиготна форма, приблизително 60% от неутрофилните гранулоцити притежават четири или повече сегменти. Този вариант не се проявява със симптоми. Обаче, в редки случаи при хомозиготния вариант, повече от 80% от неутрофилите са хиперсегментирани.

Придобити аномалии на левкоцитите

Придобитите аномалии на левкоцитите се изразяват като неспецифични промени в кръвните клетки, породени от въздействието на фактори и процеси, които засягат други части на организма. Подробното разбиране на тези аномалии и тяхното отделяне от често срещаните артефакти, с които могат да имат сходства, би допринесло за предоставяне на ценна информация в диагностичния процес. Най-често забелязаните придобити патологични изменения са в неутрофилните гранулоцити.

• Токсичните гранулации в неутрофилите се характеризират с по-големи и консистентни гранули, които са оцветени в тъмносивосин или виолетов оттенък. При pH 5,4 и използване на боята Романовски-Гимза, само токсичните гранули се оцветяват в червено. На ултраструктурно ниво се предполага, че те се свързват с фаголизозомите или с първичните гранули в зрелите неутрофили. Тази особеност се дължи на ускореното формиране на неутрофилите при бактериални инфекции. Клетките достигат зрелост след по-малко деления, в резултат на което в завършените неутрофили остава повече първични гранули, наричани токсични. Токсичните гранулации в неутрофилите могат да се наблюдават при разнообразни инфекциозни и токсични условия като пневмония, сепсис, уремия, коматозни состояния и онкологични заболявания.
• Телцата на Дьоле се намират в цитоплазмата на неутрофилите и са светлосини формации с размери от 1 до 2 микрометра, с пиронинофилна окраска, които могат да бъдат кръгли или ъгловати с нечетки контури. Те се формират от гранулиран ендоплазматичен ретикулум, който съдържа РНК. Счита се, че представляват следствие от местен дефект в съзряването на цитоплазмата. Бяха идентифицирани за първи път при пациент със скарлатина, като веднъж се е предполагало, че в тях е локализиран агентът на болестта. Те са типични при тежки инфекции, опожарявания, апластична анемия и при контакт с токсични агенти.
• Хипогранулирани и агранулирани неутрофили се характеризират с намалено количество или изцяло липсващи гранули в цитоплазмата, която често може да има бледосиньо оцветяване. Активността на ензимите в тях е оскудна или отсъстваща. Този дефект може да произлиза от несъответствие в съзряването на ядрото и цитоплазмата. Такива хипогранулирани или агранулирани неутрофили се наблюдават при заболявания като левкемии, предлевкемични състояния, агранулоцитоза и при тежки инфекциозни заболявания. Обаче такава картина може също така да бъде резултат от технически грешки при оцветяването, и това да е просто артефакт.
• Вакуолизацията е явление, при което се формират вакуоли в ядрото и цитоплазмата на клетките. Забавянето при обработка на кръвната проба може да доведе до по-голям брой вакуоли в цитоплазмата. Но дори при стандартни методи на обработка е забелязано, че токсичните неутрофили имат повече вакуоли спрямо нормалните. Това може да бъде свързано с усилена лизозомна активност. Вакуолите могат да се формират поради антигенна стимулация, фагоцитоза или натрупване на липиди. Единични вакуоли могат да бъдат забелязани и при здрави индивиди. Вакуолизацията в ядрото се приема за индикатор за токсично влияние в различен контекст.
• Хиперсегментацията се характеризира с наличието на неутрофили с 5-6 или дори до 10-12 сегмента в ядрото, което е ранен индикатор за мегалобластно формиране на еритроцити, въпреки че е неспецифичен. Тези клетки обикновено са по-големи от стандартните неутрофили. Хиперсегментацията не сочи зрелост на клетката, а вероятно е свързана с по-голямо ядрено съдържание и митотични аномалии. Този феномен може да се наблюдава и при уремия, където неутрофилите са с размери близки до нормалните, и се предполага, че е под влияние на определени метаболити на уреята. Хиперсегментацията също може да се среща при условия като бременност, изразителен дефицит на желязо, хемолитични анемии, сериозни инфекции, левкемии и при заболявания, свързани с недостиг на витамин В12 или фолиева киселина.

В обобщение може да кажем, че левкоцитите са ключова част от имунната система на човешкото тяло. Те имат основната роля да защитават организма от инфекции и болести. Левкоцитите се разделят на няколко основни типа, включително неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили и базофили. Аномални нива на левкоцитите в кръвта могат да указват на наличието на заболявания или инфекции. Левкоцитите могат да се движат извън кръвните съдове, за да атакуват и унищожават чуждестранни агенти или заразени клетки.