Хламидия

Какво e хламидия?
Хламидия е полово предавана инфекция. Може би не знаете, че имате хламидия, защото много хора никога не появят симптомите като болка в гениталиите и течение от вагината или пениса. Хламидия засяга мъже и жени и се среща във всяка възрастова група въпреки че е най–разпространени сред младите жени. Хламидията не е трудно лечима след като е диагностицирана. Ако заболяването хламидия остане не лекувано обаче може да доведе до много сериозни здравословни проблеми.

Какви са симптомите на хламидия?
В ранния етап инфекцията хламидия често води до малки или никакви симптоми. Когато симптомите се появят, те обикновено стартират от 1 до 3 седмици след заразяване. Дори когато симптомите се появят, те често са леки и преминават неусетно, което ги прави лесни за пренебрегване.

Симптомите на инфекцията хламидия може да включват:
– Болезнено уриниране
– Болка ниско в корема
– Вагинално течение при жените
– Секрет от пениса при мъжете
– Болезнен полов акт при жените
– Кървене между менструациите и след секс при жените
– Тестикуларна болка при мъжете

Кога да отидете на лекар?
Посетете вашия лекар, ако имате течение от вагината или пениса, или ако имате болка при уриниране. Също така, ако сексуалният ви партньор ви разкрие, че има хламидия. Трябва да вземете антибиотик, дори ако нямате никакви симптоми.

Рискови фактори за заразяване с хламидия?
Факторите, които увеличават риска от хламидия включват:
– Възраст под 24
– Множество сексуални партньори в рамките на изминалата година
– Непоследователно използване на презерватив
– История на предишни полово предавани инфекции

Какви усложнения могат да настъпят при хламидия?
Хламидия може да бъде свързана с:
– Други полово предавани инфекции. Хората, които имат хламидии са с по–висок риск за други полови предавани инфекции – включително гонорея и ХИВ, вирусът, който причинява СПИН.
– Инфекция на матката и фалопиевите тръби, която причинява болка в таза и температура. Тази инфекция може да изисква хоспитализация за интравенозни антибиотици и може да увреди фалопиевите тръби, яйчниците и матката, включително и шийката на матката.
– Инфекция в близост до тестисите (епидидимит). Хламидията може да възпали тръбите, разположен във всеки тестис. Инфекцията може да доведе до болка и подуване в скротума.
– Инфекция на простата. Простатитът може да доведе до болка по време или след секс, повишена температура и втрисане и болезнено уриниране.
– Инфекции при новородените. Хламидията може да премине от вагиналния канал в детето по време на раждането, причинявайки му пневмония или сериозна очна  инфекция.
– Безплодие. Хламидия, дори и тази, която протича без никакви признаци или симптоми – може да предизвика запушване на маточните тръби, което може да направи жените безплодни.
– Реактивен артрит. Хората, които имат хламидия са с по–висок риск от развитие на реактивен артрит, известен също като синдром на Райтер. Това състояние обикновено засяга ставите, очите и уретрата – тръба, който пренася урината от пикочния мехур извън тялото си.

Тестове и диагностика на хламидия?
Центровете за контрол на заболяването и превенция препоръчват скрининг за хламидия на:
– Сексуално активни жени на възраст 25 години или по–млади. Степента на инфекцията е най–висока в тази група, така че се препоръчва годишен скринингов тест. Дори ако сте били изследвани през изминалата година, се изследвайте пак, когато имате нов сексуален партньор.
– Бременните жени. Трябва да се изследват задължително за хламидия при първите пренатални тестове през третия месец. Ако имате висок риск от инфекция – заради различни сексуални партньори или понеже вашият редовен партньор е заразен, трябва да се тествате отново по–късно през бременността.
– Жените и мъжете с висок риск. Помислете за чести изследвания, ако имате множество сексуални партньори, ако невинаги използвате презерватив по време на секс или ако сте хомосексуален мъж. Други маркери за висок риск са наличие на други полово предавани инфекции или възможно излагане на риск от хламидия чрез секс със констатирано заразен партньор.

Проверката и диагностиката на хламидия са сравнително прости. Тестовете включват:
– Взимане на секрет. За жените – вашият лекар взима секрет от шийката на матката за посявка на култура или антиген изследване за хламидия. Това може да се направи по време на рутинна цитонамазка.  За мъжете – вашият лекар вмъква тънък тампон в края на пениса, за да се получи проба от пикочния канал. В някои случаи вашият лекар може да вземе секрет и от ануса.
– Тест на урината. Проба от урината, анализирана в лаборатория може да покаже наличие на тази инфекция.

Лечения и лекарства за инфекцията Хламидия?
Хламидия се лекува с антибиотици. Може да получите еднократна доза, или може да се наложи да вземате лекарства всеки ден или няколко пъти на ден за от 5 до 10 дни. При повечето случаи на хламидия, инфекцията отшумява в рамките на 1 до 2 седмици. През това време задължително трябва да не правите секс. Вашият сексуален партньор или партньори също трябва да се лекуват, дори ако нямат признаци или симптоми. В противен случай инфекцията може да бъде прехвърляна назад–напред между сексуалните партньори. Ако сте били лекувани от хламидиална инфекция, препоръчително е да се тествате отново след около три месеца. Хора, които преди са се лекували от хламидия успешно – си осигуряват имунитет срещу повторно заразяване в бъдеще.

Превенция на хламидия?
Сигурен начин за предотвратяване на инфекция хламидия е да се въздържате от сексуални контакти. Можете да:
– Използвате презервативи. Използвайте мъжки латексови презервативи или женски полиуретанови презервативи при всеки полов контакт. Презервативите, използвани правилно по време на всеки сексуален акт намаляват, но не елиминират риска от инфекция.
– Ограничете броя на секс партньорите. Множеството сексуални партньори ви излага на завишен риск от заразяване с хламидия или други полово предавани инфекции.
– Ходете на редовни прегледи. Ако сте сексуално активни, особено ако имате множество партньори, говорете с лекар за това колко често трябва да си правите изследвания за хламидия или други полово предавани инфекции.
– Избягвайте промивки на влагалището. Жените не трябва да си правят дамски душ, защото това намалява броя на полезните бактерии във влагалището, което може да увеличи риска от инфектиране.