Какво е Глаукома?
Глаукомата е от групата заболявания на очите, които увреждат зрителния нерв, който е от жизненоважно значение за добро зрение. Това увреждане често е причинено от необичайното високо налягане в окото. Глаукомата може да възникне във всяка възраст, но по–често се среща при възрастните хора. Най–честата форма на глаукома възниква без някакви предварителни и очертани симптоми за това заболяване. Ефектът е толкова постепенен, че не можете да забележите промяна в зрението, докато състоянието вече не е в напреднал стадии. Загубата на зрението поради глаукома не може да бъде възстановена. Така че е важно да правите редовни очни прегледи, които включват и измерване на очното налягане. Ако глаукома се открие рано, загубата на зрение може да се забави или дори предотврати. Ако имате това заболяване – ще трябва да се лекувате през останалата част от живота си.
Какви са различните видове симптоми на глаукома?
Симптомите на глаукома варират в зависимост от вида и степента на състоянието. Например:
– Откъслечни слепи петна в периферното или централното зрение, често и в двете очи.
– Силно главоболие
– Болки в очите
– Гадене и повръщане
– Замъглено зрение
– Зачервяване на очите
Ако остане нелекувана, е възможно глаукомата да доведе до слепота. Дори и с лечение около 15 процента от хората с глаукома стават слепи с поне едното око за период от 20 години.
Какви са причините за глаукома?
Глаукомата е резултат от увреждане на зрителния нерв. Обикновено това увреждане е свързано с повишеното налягане в окото. Повишеното очно налягане се дължи на натрупване на течност (вътреочната течност), която тече през очите ви. Тази течност обикновено се влива в предната част на окото (предната камера) чрез тъкан (трабекуларната мрежа) на ъгъла, където се срещат ириса и роговицата. Когато течността е в свръхпроизводство или дренажна система не работи правилно, течността не може да се движи в нормална скорост и се повишава налягането в окото. Забелязва се тенденция глаукомата да се предава в семействата. При някои хора учените са идентифицирали гените, свързани с високото очно налягане и увреждането на зрителния нерв.
Кога да отидете на лекар?
Незабавно отидете при очен лекар (офталмолог), ако имате някои от симптомите, изброени по–горе и по–специално тежка главоболие и болка и замъглено зрение. Редовните очни прегледи са ключът към ранното откриване на глаукома, за да може тя да бъде успешно забавена или да се предотврати загубата на зрение.
Какви са рисковите фактори?
Тъй като хроничните форми на глаукомата може да унищожат зрението ви без никакви очевидни признаци или симптоми, имайте предвид следните рискови фактори:
– Установено високо вътрешно очното налягане (вътреочното налягане)
– Вие сте над 60–годишна възраст
– Имате семейна история на заболяването
– Имате някои заболявания като диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и сърповидно–клетъчна анемия
– Имате някои заболявания на очите като късогледство
– Претърпели сте някакво увреждане на окото или някои видове операции на очите
– Имате дефицит на естроген, възникнал след премахване на двата яйчника (двустранни оофоректомия) преди 43 годишна възраст.
– Използвали сте кортикостероидни лекарства, особено под формата на капки за по– дълго време
Какви са тестовете за диагностика на глаукомата?
Вашият лекар ще прегледа медицинската ви история и ще проведе обстоен и пълен очен преглед. Той може да направи няколко теста включително:
– Измерване на вътреочното налягане (тонометрия)
– Измерване степента на увреждането на зрителния нерв
– Проверка на области за загуба на зрение
– Измерване дебелината на роговицата
Лечение на глаукома
Щетите, причинени от глаукома не може да бъдат излекувани, но лечението и редовните прегледи може да ви помогнат за забавянето или предотвратяването на загубата на зрението, особено ако болестта се хване в по–ранен стадий. Целта на лечението на глаукомата е да се постигне по–ниско налягане в окото (вътреочното налягане). В зависимост от вашето положение различните опции може да включват прилагане на капки, лазерно лечение или операция.
– Капки – Лечението често започва с предписването на капки. Те може да помогнат за намаляване на очното налягане чрез подобряване на дренажа на окото или чрез намаляване на количеството на течности, които очите ви правят.
– Орални медикаменти – Ако очните капки не доведат до подобрение на очното налягане до желаното ниво, вашият лекар може да предпише орални медикаменти, обикновено инхибитор на карбоанхидразата. Възможните странични ефекти от тях включват често уриниране, изтръпване на пръстите на ръцете, депресия, стомашно разстройство и камъни в бъбреците.
– Хирургия и други терапии – Други възможности за лечение включват лазерна терапия и различни хирургични процедури. Възможните усложнения включват болка, зачервяване, инфекция, възпаление, кръвотечение, ненормално високо или ниско очното налягане и загуба на зрението. Някои видове операции на очите може да ускорят развитието на катаракта.
Трябва да посещавате вашия лекар за редовно проследяване. И в крайна сметка може да се наложи да се подложите на допълнителни процедури, ако вашето очно налягане започне да се покачва или настъпят други промени в окото. Следните техники са предназначени за подобряване на дренажа на течност в окото и понижаване на налягането:
– Лазерна терапия. Тя е опция за хора с глаукома с отворен ъгъл. Прави се в офиса на вашия лекар. Той използва лазерен лъч, за да отвори запушените канали в трабекуларната мрежа. Това може да отнеме няколко седмици преди пълни ефект на тази процедура да стане ясен.
– Дренажни тръби. При тази процедура хирург вмъква в окото ви една малка тръбичка.
– Електрокаутеризация. Вашият лекар може да предложи минимално инвазивна процедура, която да премахнете тъкан от трабекуларната мрежа с помощта на малко устройство за електрокаутеризация.
Много е важно да сте стриктни в спазването на предписанията на вашия лекуващ лекар при установен проблем с очното налягане и очния дренаж. Ако се открие в ранен етап, глаукомата може да се контролира и вие можете да запазите зрението си и да водите един нормален начин на живот поне най–малко за двадесет години след поставяне на диагнозата.
