Какво представляват така наречените автоимунни заболявания?
Нарушенията в имунната система водят или до ненормално ниска активност или до хиперактивност на имунната система. В случай на повишена активност на имунната система – тя започва да атакува и да вреди на собствените си тъкани и това именно са т.нар. ,,автоимунни заболявания”. Имунната недостатъчност е другият случай, при който намалява способността на организма за борба с нашествениците, причинявайки на организма уязвимост към всякакви инфекции. В отговор на определен стимул имунната система може да започне производство на антитела, които реално вместо да се борят с някаква значима инфекция, атакуват собствените тъканите на човешкото тяло. Лечение на автоимунните заболявания обикновено се фокусира върху намаляване на активността на имунната система. Точният брои не е известен – добре проучени са 24, но се смята, че броят им достига до 80–100. Примери за най–разпространените автоимунни заболявания включват:
– Системен лупус еритематозус или само лупус. Хората с лупус развиват автоимунни антитела, който атакуват различни тъкани в тялото. Ставите, белите дробове, кръвните клетки, нервите и бъбреците са най–често са засегнати при лупус. Лечение често изисква ежедневен орален прием на преднизон – стероид, който намалява функцията на имунната система.
– Възпалително заболяване на червата. Имунната система атакува лигавицата на червата, причинявайки епизодични прояви на диария, ректално кървене, неотложни изхождания, коремни болки, температура и загуба на тегло. Улцерозен колит и болестта на Крон са двете основни форми на този автоимунен процес. Лечение може да се постигне с прием на орални и инжекционни медикаменти, които имат за цел да потиснат имунната система.
– Множествена склероза. Имунната система атакува нервните клетки, причинява симптоми, които могат да включват болка, слепота, слабост, лоша координация и мускулни спазми. Различни лекарства, които потискат имунната система може да се използва за лечение на множествена склероза.
– Захарен диабет тип 1. Антителата от имунната система атакуват и унищожават инсулино–продуциращите клетки в панкреаса. Независимо на каква възраст за болните – те трябва да приемат до края на живота си инсулинови инжекции, за да оцелеят.
– Синдром на Гилен–Баре. Имунната система атакува нервите, които контролират мускулите на краката и понякога ръцете и горната част на тялото. Резултатите от тази слабост понякога може да бъдат много тежки. Филтрирането на кръвта, наречена плазмафереза, е една от основните процедури за лечение за синдрома на Гилен–Баре.
– Хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия. Подобно на синдрома на Гилен Баре, имунната система атакува нервите, но симптомите продължават по–дълго. Около 30 % от пациентите може да стигнат до инвалидна количка, ако не са диагностицирани и лекувани на време.
– Псориазис. При псориазиса свръхактивната имунна система произвежда кръвни клетки, наречени Т–клетки, които се събират в кожата. Дейността на имунната система стимулира кожните клетки да се възпроизвеждат много бързо, образувайки сребристи, люспести плаки по кожата. Лечението изисква постоянна поддръжка на състоянието на кожата при ремисионните епизоди и орален прием на стероиди в моменти на обостряне.
– Болест на Грейвс. Имунната система произвежда антитела, които стимулират щитовидната жлеза да се освободи излишните количества от хормони на щитовидната жлеза в кръвта – хипертиреоидизъм. Симптомите на Грейвс синдрома може да включват изпъкнали очи, както и загуба на тегло, нервност, раздразнителност, учестено сърцебиене, слабост и обилен косопад. Унищожаването или отстраняването на щитовидната жлеза с помощта на лекарства или операция обикновено се изисква за лечението на Грейвс.
– Тиреоидит на Хашимото. Антителата, произвеждани от имунната система – атакуват щитовидната жлеза, бавно унищожавайки нейните клетки, които произвеждат тироидните хормони. Ниските нива на хормоните на щитовидната жлеза довеждат до развитие на хипотиреоидизъм – обикновено в продължение на месеци до години. Симптомите включват умора, запек, наддаване на тегло, депресия, суха кожа и чувствителност към студ. Ежедневният устен прием на синтетичните хормони на щитовидната жлеза под формата на хапчета възстановява нормалните функции на организма.
– Миастения гравис. Антителата се свързват с нервите и водят до неправилна стимулация на мускулите. Слабостта, която се влошава с времето, е основният симптом на миастения гравис. Mestinon (pyridostigmine) е основният медикамент, който се използва за лечение на миастения гравис.
– Васкулит. Имунната система атакува и уврежда кръвоносните съдове при тази група на автоимунните заболявания. Васкулитът може да засегне всеки орган, така че симптомите да се различават значително и може да се случи почти навсякъде в тялото. Лечението включва намаляване на дейността на имунната система, обикновено с преднизон или друг вид кортикостероид.
– Алопециа ареата. Антителата тук погрешно разчитат като опасност собствените космени фуликули и ги атакуват, вследствие на което се получава трайно обезкосмяване на големи площи от тялото. Може да е по главата, по брадата при мъжете и т.н. Лечение може да се прави с кортикостероиди, билки или други хранителни добавки и кремове. Няма строго определен подход, всичко е индивидуално според пациента.
Обикновено автоимунните заболявания са генетично обусловено, но може да се отключат и при провокация вследствие на стрес, инфекция или друго прекарано заболяване. Често, ако имате едно автоимунно заболяване, вероятно ще развиете още. Лечение няма, има само вкарване в ремиционен епизод, заради което е много важно да вземете адекватни и навременни мерки.
Накратко ви запознахме с видове автоимунни заболявания. Бъдете здрави и се грижете за вашето тяло и дух!
