Синдром на Гилен Баре

Какво е синдром на Гилен Баре

Синдромът на Гилен-Баре е доста сериозно, но за щастие рядко автоимунно заболяване. При него собствената имунна система на човек атакува здравите нервни клетки в периферната нервна система. Това от своя страна води до слабост, скованост и мравучкане и може да причини дори парализа. Гилен-Баре е рядък синдром. Няма лек за него, но симптомите могат бъдат намалени чрез лечение. Има няколко вида форми на болестта, но най-честата форма е острата възпалителна демиелинизираща полирадикулопатия. Това води до увреждане на миелиновата обвивка на нервите. Другите видове включват и синдром на Милър Фишър, които засяга черепните нерви.

Какви са причините за възникване на синдрома на Гилен-Баре?

Причината за това заболяване не е известна, но обикновено е предизвикана след инфекциозно заболяване като гастроентерит (дразнене на стомаха или червата) или белодробна инфекция. Според медицинските проучвания около 60% от хората с Гилен-Баре го развиват относително скоро след като са били болни от диария или респираторна инфекция. Това предполага, че има неправилен имунен отговор към предишното заболяване, който предизвиква разстройството. Инфекцията с Кампилобактер йеюни е свързана с Гилен-Баре. Тя е една от най-честите бактериални причини за така неприятното състояние на диария. Също тако това е и най-честият рисков фактор за Гилен-Баре. Кампилобактер често се среща в неварени храни, особено птиче месо. Следните инфекции също са свързани със синдрома:
– Грип
– Херпес вирус
– Инфекция с вируса на Епщайн-Бар или мононуклеоза
– Микоплазмена пневмония
– ХИВ или СПИН
Всеки може да получи Гилен-Баре, но е по-често срещан сред по-възрастните.

Какви може да са различните видове симптоми на синдрома на Гилен-Баре?

При синдрома на Гилен-бар човешката имунната система атакува периферната нервна система на организма т.е той е срещу себе си. Нервите в периферната нервна система от своя страна са така изградени, че свързват мозъка с останалата част от тялото и предават сигнали до мускулите. Мускулите тогава няма да могат да реагират на 100% на сигналите, които получават от мозъка ви, ако тези нерви са повредени.
Първият и основен симптом обикновено е изтръпване на пръстите на краката, което се разпространява нагоре към ръцете и пръстите ви. Симптомите могат да напредват много бързо. При някои хора болестта може да се превърне в сериозна само за няколко часа, но е различно при различните хора.

Признаци на синдрома Гилен-Баре включват:
– изтръпване или усещания за боцкане в пръстите на ръцете и краката
– мускулна слабост в краката, която отива към горната част на тялото и се влошава с напредване на времето
– затруднено ходене
– затруднено преместване на очите или лицето, говорене, дъвчене или преглъщане
– тежка болка в долната част на гърба
– загуба на контрол на пикочния мехур
– ускорен пулс
– затруднено дишане
– Парализа

Как се диагностицира синдромът на Гилен-Баре?

На първо място е трудно да се диагностицира заболяванего синдром на Гиле Баре. Това е така, защото симптомите се припокриват с други неврологични разстройства, които засягат нервната система, като ботулизъм, менингит или отравяне с тежки метали. Вашият лекар ще ви зададе въпроси относно специфични симптоми и вашата медицинска анамнеза. Не забравяйте да информирате лекаря за всякакви необичайни симптоми и ако имате сега или сте имали минали заболявания или инфекции.

Следните тестове се използват, за да се помогнат за потвърждаване на диагноза:
– Лумбална пункция: тя включва вземане на малко количество течност от долната част на гръбначния стълб. Тази течност е наречена съответно гръбначномозъчна течност. След това пробата се тества за откриване на нивата на определен протеин. Хората със синдром на Гилен Баре обикновено имат по-високи от нормалните нива на протеина в тяхната гръбначномозъчна течност.
– Електромиография: Това е тест на нервните функции. Тя прочита електрическата активност на мускулите, от там може да се установи дали мускулната ви слабост е причинена от проблеми с нервите или друг вид мускулни увреждания.
– Тестове за нервна проводимост: Изследванията на нервната проводимост може да се използва за тестване на това колко добре нервите и мускулите реагират на малки електрически импулси.

Лечение на синдром на Гилен-Баре?

Гилен-Баре е автоимунен възпалителен процес. Всеки с това състояние трябва да бъде приет в болница за близко наблюдение. Симптомите могат бързо да се разраснат и могат да бъдат дори фатални, ако не се лекуват.

В тежки случаи хората с Гилен Баре могат да развият дори парализа на цялото тяло. Гилен Баре може да бъде животозастрашаващ, ако парализа засегне диафрагмата или гръдните мускули, защото от там ще бъде нарушуно правилното дишане. Целта на лечението е да се намалят симптомите, докато нервната система се рестартира и възстанови.
Лечението може да включва:
– Плазмафереза (плазмен обмен): Имунната система произвежда протеини, наречени антитела, които в общия случай атакуват вредни чужди вещества като бактерии и вируси. Гилен Баре се появява, когато имунната ви система погрешно прави антитела, които атакуват здравите нерви на нервната ви система. Плазмафереза е предназначен за отстраняване на антителата, атакуващи нервите от кръвта ви. По време на тази процедура кръвта се отстранява от тялото ви от машина. Тази машина отстранява антителата от кръвта ви и връща кръвта в тялото ви.
– Интравенозен имуноглобулин: Високите дози имуноглобулин също могат да помогнат за блокиране на антителата, причиняващи Гилен Баре. Имуноглобулинът съдържа нормални и здрави антитела от донори. Плазмафереза и интравенозният имуноглобулин са еднакво ефективни. Решението трябва да вземете с вашия лекар.
– Други лечения: Може приемете лекарства за облекчаване на болката и предотвратяване на кръвни съсиреци, докато сте неподвижни. Най-вероятно ще получите физическа и професионална терапия.

Какви са потенциалните усложнения на синдрома на Гилен Баре?

Гилен Баре влияе на нервите ви. Слабостта и парализата, които настъпват, могат да повлияят на няколко части от тялото ви. Усложненията могат да включват трудно дишане, когато парализата или слабостта се разпространява до мускулите, които контролират дишането. Може да се нуждаете от допълнителна машина, наречена респиратор, която да ви помага да дишате, ако това се случи разбира се. Усложненията могат да включват също:
– продължителна слабост, скованост или други странни усещания дори след възстановяване
– проблеми със сърцето или кръвното налягане
– Болка
– бавно черво или пикочния мехур
– кръвни съсиреци и язви, дължащи се на парализа
Каква е дългосрочната перспектива?
Периодът на възстановяване след Гилен Баре може да бъде дълъг, но повечето хора се възстановяват напълно.

Като цяло, симптомите могат да се разраснат в продължение на две до четири седмици, преди да се стабилизират. Възстановяване може да отнеме от няколко седмици до няколко години, но най-често възстановяването става в рамките на 6 месеца до 12. Около 80% от хората, засегнати от Гилен Баре, могат да ходят независимо на шест месеца, а 60 процента възстановяват нормалната си мускулна сила за една година. За някои възстановяването отнема повече време. Около 30% все още изпитват слабост след три години. Около 3% от хората, засегнати от Гилен Баре, ще изпитат рецидив на симптомите си като слабост и мравучкане, дори няколко години след първоначалното събитие. В редки случаи заболяването може да бъде животозастрашаващо, особено ако не се лекува. Причините които могат да окажат някакъв по-лош резултат, включват:
– напреднала възраст
– тежки или бързо прогресиращи заболявания
– забавяне на лечението, което може да доведе до повече увреждания на нервите
– продължителна употреба на респиратор, който може да ви предразположи към пневмония

В допълнение към вашите физически симптоми, може да изпитате емоционални трудности. Те може да бъдат предизвикателство да се приспособите към ограничената мобилност и повишената зависимост от другите. Поговорете с вашите близки и ако се налага със специалист за да се справите по добре с емоциите възникнали при синдром на Гилен Баре.

Източници за изготвяне на публикацията Синдром на Гилен Баре:
1. ghr.nlm.nih.gov/condition/guillain-barre-syndrome