Какво е Хепатит С?
Хепатит С е сериозно заболяване на черния дроб, причинено от вируса на хепатит С. Вирусът може да предизвика инфекция, която да е с остър или дори да премине към хроничен хепатит. Тежестта на заболяването може да варира от леко заболяване с продължителност от няколко седмици, до сериозно заболяване за цял живот.
Вирусът се пренася по кръвен път и най–честите начини за заразяване са чрез ползване на инжекции, неадекватна стерилизация на медицинско оборудване в някои здравни заведения или заразена кръв. 130–150 милиона души по света имат хроничен хепатит С. Значителен брой от тях развиват цироза на черния дроб или рак. До 500 000 души умират всяка година от чернодробни заболявания, свързани с хепатит С. Все още няма ваксина за хепатит С. Най–засегнатите райони в света са Северна Африка и Източна и Централна Азия.
Както казахме по горе, вирусът на хепатит С е вирус, който се пренася по кръвен път. Най–често хепатит С се предава чрез:
– Употреба на наркотици чрез инжектиране и споделяне на инжекции;
– В резултат на повторна употреба или неадекватни стерилизация на медицинско оборудване, особено спринцовки и игли;
– В някои страни инфекцията се предава чрез кръвопреливане;
– Също може да се предава по полов път или от заразена майка на детето й;
Трябва де се отбележи, че Хепатит С не се разпространява чрез майчиното мляко, храна или вода или чрез случаен контакт като прегръдки, целувки и споделяне на храна или напитки със заразен човек.
Какви са симптомите на Хепатит С?
Инкубационният период на хепатит С е 2 седмици до 6 месеца. След първоначалната инфекция, приблизително 80 % от хората не проявяват никакви симптоми. Тези с остра симптоматика могат да развият температура, умора, намален апетит, гадене, повръщане, коремна болка, тъмна урина, фекалии в сиво, болки в ставите и жълтеница.
Дори и ако при човек с хепатит С заболяването протича без симптоми, той или тя може да разпространи вируса на други хора.
Как се диагностицира Хепатит А?
Инфекцията обикновено е безсимптомна, ранната диагностика е рядка. Хепатит С се диагностицира в 2 стъпки:
Скрининг за антитела със серологичен тест.
Ако тестът е положителен за антителата, нуклеино–киселинен тест потвърждава хроничната инфекция.
След като човек е бил диагностициран с хроничен хепатит С, той трябва да получи оценка на степента на увреждане на черния дроб. Това може да стане чрез чернодробна биопсия или чрез различни неинвазивни тестове. В допълнение трябва да се направи лабораторен тест за идентифициране на генотипа на щама на хепатит С. Степента на чернодробно увреждане и вирусния генотип се използват за решение за лечението. Ранната диагностика може да предотврати предаването на вируса.
Кой е изложен на риск?
Групите, изложени на повишен риск от инфекция, са:
– хората, които си инжектират наркотици
– получателите на заразена кръв
– децата, родени от майки, заразени с хепатит С
– хора със сексуални партньори, които са заразени с хепатит С
– хора с ХИВ–инфекция
– хората, които са си направили татуировки или пиърсинг с нестерилизирани инструменти
– пациенти на хемодиализа или лица, които са прекарали много години на диализа за бъбречна недостатъчност
– здравни работници
Не е е доказано Хепатит С да се предава от комари и други насекоми.
Лечението зависи от няколко фактора, включително щам на вируса и вида на лечение. Внимателното проучване е необходимо преди началото на лечението, за да се определи най–подходящия подход за пациента. Текущото стандартно лечение за хепатит С е комбинация от антивирусна терапия с интерферон и рибавирин, които са ефективни срещу всички генотипове на хепатит.
Хората с хепатит С трябва да се наблюдават редовно от опитен лекар. Те трябва да избягват алкохол, защото той може да доведе до допълнително увреждане на черния дроб. Те също така трябва да се консултират с лекар преди да приемат каквито и да са хапчета, лекарства или добавки без рецепта, тъй като те потенциално могат да увредят допълнително черния дроб. Ако има увреждане на черния дроб, болният трябва да обсъди с лекуващия си лекар възможността за незабавно ваксиниране срещу вирусите на хепатит А и хепатит В.
Как можем да предотвратим Хепатит С?
Първична превенция:
Няма ваксина за хепатит С, следователно превенцията на инфекцията зависи от намаляването на риска от излагане на вируса във високите рискови групи чрез:
– Повишаване на личната хигиена;
– Безопасно почистване на оборудването;
– Детайлно тестване на дарената кръв;
– Обучението на здравния персонал.
Вторична и третична превенция от хепатит С:
За хората, заразени с вируса се препоръчва:
– Образование и консултиране относно възможностите за грижи и лечение;
– Имунизация с ваксини за хепатит А и B за предотвратяване на съвместно заразяване;
– Ранна медицинска намеса, включително антивирусна терапия, ако е целесъобразно;
– Редовен мониторинг за ранна диагностика на хронично чернодробно заболяване.
Хепатит С е много сериозно заболяване, което може да доведе до дългосрочни здравословни проблеми, включително увреждане на черния дроб, чернодробна недостатъчност, рак на черния дроб или дори смърт. Той е водеща причина за цироза и рак на черния дроб и най–честата причина за чернодробни трансплантации в САЩ. Там всяка година от хепатит С умират около 15 000, свързани с чернодробно заболяване.
