Хепатит А

Какво е Хепатит А?
Хепатит А е вирусно заболяване на черния дроб, което води след себе си от леки до тежки заболявания. В Света има приблизително около милион и половина случаи на заразяване с хепатит А всяка година. Вирусът се предава почти винаги чрез поглъщане на заразена храна и вода, или чрез директен контакт с инфектиран човек. Хепатит А е свързан с липсата на чиста вода и лоши хигиенни условия. Подобряване на канализацията и ваксина срещу хепатит А са най–ефективните начини за борба с болестта.

Хепатит А е чернодробно заболяване, което е причинено от така нареченият вирус на хепатит А. Вирусът се разпространява предимно при незаразен човек с приема на храна или вода, която е замърсена с фекалии и секрети на заразен човек. Заболяването е тясно свързано с опасни води, недобра канализация и лоша лична хигиена.

За разлика от хепатит B и С, инфекцията с Хепатит А не причинява хронично чернодробно заболяване и рядко е фатална, но може да предизвика инвалидизиращи симптоми и фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност), която е свързана с висока смъртност.

Заболяването като епидемия може да доведе до значителни икономически и социални последици в общностите. Може да отнеме седмици или месеци на хората, възстановяващи се от заболяването, за да се върнат на работа, училище или към нормалното си ежедневие.

В развиващите се страни с лоши санитарни условия и хигиенни практики, повечето деца (90%) са били заразени с вируса на хепатит А преди 10–годишна възраст. Епидемиите са рядкост, защото по–големи деца и възрастни обикновено са имунизирани.

В развиващите се страни с преходни икономики и регионите, където санитарните условия са променливи, децата често избягат инфекция в ранна детска възраст. По ирония на съдбата, тези подобрени икономически и санитарни условия  могат да доведат до по–висока чувствителност при по–големите възрастови групи и по–високи нива на заболяването.

В развитите страни с добри санитарно–хигиенни условия, равнищата на заразяване са ниски. Заболяванията могат да възникнат между юноши и възрастни в рискови групи, като например тези, които злоупотребават с наркотиците, мъжете, които правят секс с мъже, хората, които пътуват до райони с висока ендемичност, и в изолирани популации като например затворените религиозни общности.

Вирусът на хепатит А основно се предава чрез фекално–орален път или това е, когато незаразен човек приема храна или вода, която е била заразена с фекалиите на заразен човек. Водните огнища, макар и редки, обикновено са свързани с канализацията, замърсени или недостатъчно пречистени води. Вирусът може да се предава и чрез близък физически контакт с инфектиран човек.

Възрастните имат признаци и симптоми на заболяване по–често от децата, смъртността се увеличава в по–старите възрастови групи. Заразените деца под шестгодишна възраст обикновено не изпитват забележими симптоми и само 10% развиват жълтеница. Сред по–големите деца и възрастните хора инфекцията обичайно води до по–тежки симптоми, жълтеница се проявява при повече от 70% от случаите.

Кой е изложен на риск от заразяване с Хепатит А?
Всеки, който не е бил ваксиниран или не е прекарал хепатит А преди това, може да се разболее. В районите, където вирусът е доста широко разпространен, повечето инфекции като хепатит А се случват по време на ранното детство. Рисковите фактори са:
– липса на чиста вода
– лоша хигиена
– инжектиране на наркотици
– живеене в едно домакинство със заразен човек
– сексуален партньор с остър хепатит А
– пътуване в райони с висока ендемичност, без да бъдете имунизирани.

Как се диагностицира Хепатит А?
Случаите на хепатит А не се различават клинично от други видове остър вирусен хепатит. Диагнозата се получава от откриване на специфични антитела налични в кръвта. Допълнителните тестове включват обратната транскриптаза полимеразна верижна реакция за откриване на вируса на хепатит А, но този анализ изисква специализирани лабораторни условия.

Как се лекува Хепатит А?
Няма специфично лечение за хепатит А. Възстановяването може да бъде бавно и да отнеме от няколко седмици до няколко месеца. Терапията е насочена към поддържане на комфорт и адекватен хранителен баланс, включително голям прием на течности, които се губят от повръщането и диарията. Всеки човек заразен с вируса на хепатит а, трябва да си направи план за хранене, което да му помогне да се пребори с заразата.

Как можем да предотвратим заразяването с Хепатит А?
Подобряването на канализацията, безопасността на храните и имунизацията са най–ефективните начини за борба с хепатит А. Разпространението на хепатит А може да се намали чрез:
– достатъчни запаси от питейна вода
– правилното изхвърляне на отпадъчни води в рамките на общността
– изрядни лични хигиенни практики, като например редовното измиване на ръцете с чиста вода.

Няколко ваксини срещу хепатит А са на разположение в международен план. Всички те са сходни по отношение на това колко добре защитават хората от този вирус и неговите странични ефекти. Ваксините не са лицензирани за деца под едногодишна възраст. Почти 100% от хората развиват защитни нива на антитела срещу вируса в рамките на един месец след единична доза от ваксината Все пак, производители препоръчват две дози от ваксината, които гарантират по–дългосрочна защита от около 5–8 години след ваксинацията.Милиони хора са били имунизирани в света без сериозни нежелани реакции. Ваксинирането срещу хепатит А трябва да бъде част от цялостен план за превенция и контрол на вирусния хепатит. Планиране за мащабни програми за имунизация трябва да включва внимателни икономически оценки и обмислят алтернативни методи за превенция, като например подобряване на канализацията и здравно образование за по–добри хигиенни практики.

Някои страни препоръчват ваксината за хора с повишен риск от хепатит А, в това число на:
– пътуващи за страни, където вирусът е ендемичен
– мъже, които правят секс с мъже
– хора с различни хронични чернодробни заболявания

Ваксинация за контролиране на епидемии е най–успешна в малки общности, когато кампанията е започнала по–рано и когато се постига високо покритие на няколко възрастови групи. Усилията с ваксинация трябва да бъдат допълнени от здравно образование и подобряване на канализацията,  хигиенни практики и безопасността на храните.