Какво е Мононуклеоза?
Инфекциозната мононуклеоза често се нарича болест на целувката. Вирусът, който причинява това заболяване се предава чрез слюнка, така че можете да го получите чрез целувка, но може също да се заразите чрез кашлица или кихане или чрез споделяне на прибори или храна с някой, който е болен. Ако имате мононуклеоза, е важно да бъдете внимателни за някои усложнения като разширен далак. Почивката и подходящите течности са ключът към успешното възстановяване.
Какви са основните видове симптоми на мононуклеоза?
Симптомите на мононуклеозата могат да включват:
– Умора
– Възпалено гърло, може би стрептококова инфекция в гърлото, която не се оправят с антибиотици
– Температура
– Подути лимфни възли в шията и подмишниците
– Подути сливици
– Главоболие
– Кожен обрив
– Мек и подут далак
Инкубационния период на вирусът при възрастни е около 4–6 седмици, а при малки деца може да е по–малък. Повишената температура и болките в гърлото може да намалеят в рамките на няколко седмици, но умората, увеличените лимфни възли и подуването на далака може да продължат още няколко седмици.
Кога да отидете на лекар?
Ако изпитвате някои от по–горните симптоми, може да имате мононуклеоза. Ако почивката и здравословният хранителен режим не облекчават симптомите в рамките на една до две седмици или ако симптомите ви се повторят – посетете вашия лекар.
Какви са основните причини за мононуклеоза?
Най–честата причина за мононуклеозата е Епщайн–Бар вирус, но и други вируси може да предизвикат това заболяване. В общия случай тя обикновено не е много сериозно заболяване. Повечето възрастни са били изложени на Епщайн–Бар вирус и са изградили антитела. Те са имунизирани и няма да получат мононуклеоза отново.
Какви може да са усложненията?
Усложненията на мононуклеозата могат да бъдат по–сериозни, отколкото самото заболяване:
– Разширяване на далака – Мононуклеозата може да доведе до разширяване на далака. В екстремни случаи може да покоси вашия далака, причинявайки остра и внезапна болка в лявата страна на горната част на корема. Ако получите такава болка, потърсете медицинска помощ незабавно, защото може да се наложи операция.
– Чернодробни проблеми – Проблеми с черния дроб може да се проявят в:
Хепатит – Може да почувствате леко възпаление на черния дроб.
Жълтеница – Пожълтяване на кожата и бялото на очите.
По–рядко срещани усложнения: Мононуклеозата също може да доведе до следните по–редки усложнения:
– Анемия – намаляване на червените кръвни клетки и хемоглобина.
– Тромбоцитопения – нисък брой на тромбоцити, които са кръвните клетки, участващи в кръвосъсирването.
– Сърдечни проблеми – възпаление на сърдечния мускул (миокардит).
– С нервната система–менингит, енцефалит и синдром на Гилен–Баре.
– Подути сливици, които могат да блокират дишането.
Епщайн–Бар вирус може да предизвика и много по–сериозно заболяване при хората, които имат увредена имунна система, като хора с ХИВ/СПИН или хора, които се дрогират или потискат имунитета си след трансплантация на органи.
Как се диагностицира мононуклеозата?
Вашият лекар може да предположи мононуклеоза, въз основа на вашите признаци и симптоми, на това колко дълго те продължават и след физически преглед. Той ще търси признаци като подути лимфни възли, сливици, чернен дроб или далака и ще разгледа как тези признаци се отнасят до симптомите, които описвате.
– Кръвни тестове – Изследват се антителата, за да се провери вашата кръв за антитела срещу вируса на Епщайн – Бар. Тази скрийнинг тест дава резултати в рамките на един ден, но не може да открие инфекцията през първата седмица на заболяването. Вашият лекар може да използва други кръвни тестове, за да потърси повишен брой на белите кръвни клетки (лимфоцити) или необичайни изглеждащи лимфоцити. Тези кръвни тестове няма да потвърдят мононуклеозата, но могат да подскажат за нея.
Какво е лечението?
Няма специално лечение за инфекциозната мононуклеоза. Антибиотиците не работят срещу вирусни инфекции от този тип. Лечението включва основно почивка на легло, добро хранене и пиене на много течности.
Начин на живот и домашни средства за лечение при мононуклеоза:
Освен почивката на легло, тези стъпки може да помогнат за облекчаване на симптомите на мононуклеоза:
– Пийте много вода и плодови сокове. Течности помагат за облекчаване на треската и болките в гърлото и за предотвратяване на дехидратация.
– Вземете болкоуспокояващи като например ибупрофен, ако е необходимо. Тези лекарства имат антивирусни свойства и облекчават болките и температурата.
– Правете гаргара със солена вода. Направете това няколко пъти на ден за облекчаване на възпаленото гърло – 1/2 чаена лъжичка сол се смесва в 240 милилитра топла вода.
Повечето признаци и симптоми на мононуклеозата преминават с лекота в рамките на няколко седмици, но може да бъдат нужни и 2–3 месеца преди да се чувствате напълно нормално. Колкото повече почивка имате, толкова по–скоро ще се възстановите. Връщайки се към обичайния си график твърде скоро може да увеличите риска от рецидив. За да избегнете риска от разкъсване на далака, изчакайте най–малко един месец преди връщане към енергични дейности като вдигане на тежки предмети или спортуване. Руптура на далака води до тежко кървене и е животозастрашаващо. Попитайте вашия лекар кога е безопасно да възобновите нормалното си ниво на активност. След разболяване с мононуклеоза – могат да последват седмици на стоене у дома, докато се възстановите. Бъдете търпеливи с тялото си, което се бори с инфекцията. Ако имате мононуклеоза, не е задължително да ви поставят под карантина. Много хора вече са имунизирани срещу Епщайн–Бар вирус защото са били вече изложени на него още като деца. Потърсете помощта на приятелите и семейството си, докато се възстановите от мононуклеоза.
Каква е превенцията срещу мононуклеозат?
Както казахме най–често мононуклеозата се разпространява чрез слюнката. Ако сте заразени, можете да предотвратите разпространението на вируса сред другите хора като не ги целувате и не споделяте храна, чинии, чаши и прибори до няколко дни след като вашата хрема е утихнала. Епщайн–Бар вирус може да се задържи във вашата слюнка за месеци след инфекцията. Няма направена ваксина все още, чрез която да се предотврати заразяването с мононуклеоза.