Отбиване на Бебе

Не робувайте на всеобщото мнение, че кърменето е противопоказно. Че ще ви се развали бюста и детето рано трябва да предприемате отбиване на бебето, заради ред причини. Една от, които е увисването на гърдите. Това е абсолютна лъжа. Не се доверявайте на своите приятелки, които упорито ви съветват за отбиване на  бебето. Че е достатъчно да го кърмите два, три месеца и после да се посветите отново на фигурата си. Не се доверявайте на подобни съвети, защото в последствие ще се сдобиете с едно злоядо дете.

Коя е подходящата възраст за отбиване на бебе?
Когато е дошъл момента за отбиване и спиране на кърменето, самото бебе ще започне да се държи по различен начин. Няма начин майката  да не разбере това. Ето и някои от най–важните моменти, които подсказват, че бебето не иска вече да суче.
– Започва да се мръщи на вашата кърма и все по–често плаче за нещо по–различно.
– Кърменето не му доставя удоволствие и не се самоутешава сучейки.
– Когато го сложите на гърдата си, ви гледа в очите и не прави нищо, а само се лигави.
– Давайки му кърма, извръща главата си и започва да плаче.

Има и вариант кърмата ви вече да няма необходимите хранителни вещества, особено ако сте минали на комбинирано хранене. При положение, че вече сте заменили едно или две хранения с пюре и кърмата не ви стига, защото имате едно лакомо смуче, започвате да редувате кърма с адаптирано мляко. В един момент, бебето решава, че кърмата не му харесва и иска да му давате само адаптирано мляко.

През нощта не се сеща за вашата гърда. А на сутринта спокойно може да го разсеете с нещо и да му дадете вместо кърма, адаптирано мляко например.
Сученето на бебето е най–много един или два пъти на ден. И с всеки изминал ден, то все повече се отдалечава от майчината гръд.

Не искам да ви плаша, но има бебета при отбиването е по трудно, те просто си искат кърмата и след като навършат година и половина. Но тук вече идва друг въпрос. Дали все още кърмата ви е подходяща! Особено, ако отново сте пропушила или сте започнала работа. Защото знаете колко дава нашата мила държава на майките и само с едното майчинство и заплатата на съпруга ви, трудно може да оцелеете. Дали детето не го прави, за да усеща близостта на майка си?

Ще си позволя да ви дам съвет, като майка.

Не отбивайте бебето, докато то не е готово!
Защото това ще доведе до много проблеми за него. А вие ще се чувствате ли щастлива с хубавата си фигура, но с едно нервно дете, което не усеща майчината близост? Защото след определена възраст, ако все още няма желание за отбиване, това явно означава, че иска да усеща топлината и близостта на майка си.

С други думи, няма определена възраст за отбиване на бебето. То само, ще ви покаже кога е готово за това. Но, ако все пак искате по някаква причина да го отбиете, нека това е след като навърши година.

Как става  отбиване на бебе?
Отбиването трябва да е бавно и постепенно. С всяка нова храна, която влиза в менюто му, се измества едно кърмене, докато кърмата не остане само един път на ден.
Регулярното отбиване на бебето позволява неговата храносмилателна система да се адаптира към другата храна. Защото, ако спрете изведнъж кърменето, то бебето ви може да получи доста неприятно хранително разстройство.
Ако вече е останало само едно хранене с кърма и наближава момента на отбиване на бебето, опитайте се да спазите две елементарни правила. По този начин бебето ви, няма да усети липсата на кърменето и майчината гръд и ще преодолее лесно липсата на майчиното мляко.

В никакъв случай не отбивайте болно бебе. Ако е неразположено, има хрема, кашлица, температура, разстройство, изчакайте подходящия момент и тогава го лишете от кърмата.
Отбиване на бебе не се прави в горещините през лятото. Най–подходящото време е пролет или есен.

И още един съвет!

Когато най–сетне отбиете бебето, не го лишавайте от майчината си ласка. Гушкайте го, приласкавайте го, пейте му, галете го. Не прекъсвайте връзката между вас и вашето бебе. Повярвайте ми, тя остава, дори когато бебето ви вече е голямо дете. Дори и тинейджърите – бунтари, имат нужда от ласка и гушкане. Връзката между майката и детето започва с раждането, преминава през кърменето, отбиването, възпитанието и остава за цял живот – тя е неразрушима.