Какво е обсесивно–компулсивно разстройство?
Обсесивно–компулсивното разстройство е трайно хронично разстройство при което човек има неконтролируеми повтарящи се натрапчиви мисли наречени обсесии или натрапливи действия наречени компулсии.
Симптоми на обсесивно–компулсивното разстройство
Хората с обсесивно–компулсивно разстройство може да имат симптоми на мании, компулсии или едновременно и двете. Тези симптоми на обсесивно–компулсивното разстройство може да се намесват във всички аспекти от живота на човек, като работа, училище или лични взаимоотношения.
Обсесиите са мисли или умствени образи, които са многократно повтарящи се и предизвикват огромно безпокойство. При това състояние симптоматиката включва:
– Страх от микроби или замърсяване
– Страх от болести
– Нежелани и забранени табу мисли, включващи секс, религия и вреда
– Агресивни мисли към другите или себе си
– Стремеж към симетричен или перфектен ред
Компулциите са повтарящи се многократно еднотипни действия в отговор на вманиачени помисли. Често срещаните натрапливи действия включват:
– Прекомерно почистване и миене на ръце
– Подреждане и организиране на нещата в конкретен и точен начин
– Многократна проверка на неща като това да се види дали вратата е заключена или дали фурната е изключена
– Натрапчиво броене
Не всички ритуали или навици са компулсии. Всички хора правят различни проверки на някои неща понякога. Но човек с обсесивно–компулсивно разстройство обикновено:
– Не може да контролира неговите мисли или поведение, дори когато тези мисли или поведение са признати от него и околните като прекомерни
– Изразходва най–малко 1 час на ден по тези мисли или поведение
– Не получават удоволствие при извършване на повтарящите се действия, но се чувстват за кратко облекчени от безпокойството
– Изпитват значителни проблеми в техния ежедневен живот поради тези мисли или поведение
Някои хора с обсесивно–компулсивно разстройство развиват тикове, които са внезапни, кратки, повтарящи се движения, като мигане с очи, лицеви гримаси, свиване на раменете и главата.
Изброените симптомите при обсесивно–компулсивно разстройство може да се обострят или да утихват с времето. Има хора с обсесивно–компулсивно разстройство, който се опитват да си помогнат сами, чрез избягване на определени ситуации, които предизвикват маниите, или започват да използват цигари, алкохол или наркотици за да се успокоят. В повечето случай възрастните хора с обсесивно–компулсивно разстройство си признават, че техните действия нямат смисъл, но те не могат да осъзнаят напълно, че това поведение е нетипично.
Рисковите фактори при обсесивно–компулсивно разстройство
Обсесивно–компулсивното разстройство в днешно време е често срещано заболяване, което засяга възрастни, юноши и деца по целия свят. Повечето хора са диагностицирани около 19–годишна възраст, обикновено в по–ранна възраст се появява при момчетата, отколкото момичетата.
Видовете причини за обсесивно–компулсивно разстройство са неизвестни, но рисковите фактори включват:
– Генетика – Хората с родственици като родител, брат или дете, които са с обсесивно–компулсивно разстройство са предразположение към бъдещо развитие на заболяването. Рискът е по–висок, ако роднината от първа линия се е разболял като дете или тинейджър.
– Мозъчната структура и функционирането й – Проучванията показват различия в челната кора и субкортикалните структури на мозъка при пациенти с обсесивно–компулсивно разстройство. Изглежда, че има връзка между симптомите на обсесивно–компулсивно разстройство и аномалиите в определени области на мозъка, но тази връзка не е ясна. Изследванията са все още в ход.
– Околната среда – Хората, които са имали злоупотреба (физическа или сексуална) в детството или други травми са с висок риск от бъдещо развитие на обсесивно–компулсивно разстройство.
В някои случаи децата могат да развият обсесивно–компулсивно разстройство след инфекция със стрептококи – това се нарича педиатрично автоимунно нервно нарушение свързано със стрептококови инфекции.
Лечение на обсесивно–компулсивното разстройство?
Обсесивно–компулсивното разстройство обичайно се лекува с лекарства, психотерапия или най често с комбинация от двата метода. Въпреки че повечето пациенти с обсесивно–компулсивно разстройство реагират на лечението, някои пациенти продължават да изпитват симптомите. Понякога хората с обсесивно–компулсивно разстройство също имат други психични разстройства като тревожност, депресия и дисморфично соматично разстройство, при което някой погрешно смята, че една част от тялото им не е на мястото си. Важно е да се разгледат тези други нарушения при вземане на решения за лечение.
Лекарства за обсесивно–компулсивното разстройство
Използваните лекарства като инхибитори на обратното захващане на серотонин и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина се прилагат, за да се намалят симптомите и подобри живота на човек с наличното обсесивно–компулсивното разстройство. Лечението може да отнеме около 8 – 12 седмици, за да започне подобрение. Психотерапията може да бъде ефективна при лечението на възрастни и деца с обсесивно–компулсивно разстройство. Изследванията показват, че някои видове психотерапия, включително когнитивна поведенческа терапия и други свързани терапии може да бъде толкова ефективна, колкото приемът на павилните лекарствени медикаменти.
Ако вие мислите, че може да имате обсесивно–компулсивно разстройство, говорете с лекар за вашите симптоми. Ако остане нелекувано това състояние, то може да засегне всички аспекти от вашия живот.
Коментари