Обсесивно-Компулсивно Разстройство

Какво е обсесивно–компулсивно разстройство?
Обсесивно–компулсивното разстройство е трайно хронично разстройство при което човек има неконтролируеми повтарящи се натрапчиви мисли наречени обсесии или натрапливи действия наречени компулсии.

Симптоми на обсесивно–компулсивното разстройство
Хората с обсесивно–компулсивно разстройство може да имат симптоми на мании, компулсии или едновременно и двете. Тези симптоми на обсесивно–компулсивното разстройство може да се намесват във всички аспекти от живота на човек, като работа, училище или лични взаимоотношения.

Компулциите са повтарящи се многократно еднотипни действия в отговор на вманиачени помисли. Често срещаните натрапливи действия включват:
– Прекомерно почистване и миене на ръце
– Подреждане и организиране на нещата в конкретен и точен начин
– Многократна проверка на неща като това да се види дали вратата е заключена или дали фурната е изключена
– Натрапчиво броене

Не всички ритуали или навици са компулсии. Всички хора правят различни проверки на някои неща понякога. Но човек с обсесивно–компулсивно разстройство обикновено:
– Не може да контролира неговите мисли или поведение, дори когато тези мисли или поведение са признати от него и околните като прекомерни
– Изразходва най–малко 1 час на ден по тези мисли или поведение
– Не получават удоволствие при извършване на повтарящите се действия, но се чувстват за кратко облекчени от безпокойството
– Изпитват значителни проблеми в техния ежедневен живот поради тези мисли или поведение

Някои хора с обсесивно–компулсивно разстройство развиват тикове, които са внезапни, кратки, повтарящи се движения, като мигане с очи, лицеви гримаси, свиване на раменете и главата.

Изброените симптомите при обсесивно–компулсивно разстройство може да се обострят или да утихват с времето. Има хора с обсесивно–компулсивно разстройство, който се опитват да си помогнат сами, чрез избягване на определени ситуации, които предизвикват маниите, или започват да използват цигари, алкохол или наркотици за да се успокоят. В повечето случай възрастните хора с обсесивно–компулсивно разстройство си признават, че техните действия нямат смисъл, но те не могат да осъзнаят напълно, че това поведение е нетипично.

Рисковите фактори при обсесивно–компулсивно разстройство
Обсесивно–компулсивното разстройство в днешно време е често срещано заболяване, което засяга възрастни, юноши и деца по целия свят. Повечето хора са диагностицирани около 19–годишна възраст, обикновено в по–ранна възраст се появява при момчетата, отколкото момичетата.

Видовете причини за обсесивно–компулсивно разстройство са неизвестни, но рисковите фактори включват:
– Генетика – Хората с родственици като родител, брат или дете, които са с обсесивно–компулсивно разстройство са предразположение към бъдещо развитие на заболяването. Рискът е по–висок, ако роднината от първа линия се е разболял като дете или тинейджър.

– Мозъчната структура и функционирането й – Проучванията показват различия в челната кора и субкортикалните структури на мозъка при пациенти с обсесивно–компулсивно разстройство. Изглежда, че има връзка между симптомите на обсесивно–компулсивно разстройство и аномалиите в определени области на мозъка, но тази връзка не е ясна. Изследванията са все още в ход.

– Околната среда – Хората, които са имали злоупотреба (физическа или сексуална) в детството или други травми са с висок риск от бъдещо развитие на обсесивно–компулсивно разстройство.

В някои случаи децата могат да развият обсесивно–компулсивно разстройство след инфекция със стрептококи – това се нарича педиатрично автоимунно нервно нарушение свързано със стрептококови инфекции.

Лечение на обсесивно–компулсивното разстройство?
Обсесивно–компулсивното разстройство обичайно се лекува с лекарства, психотерапия или най често с комбинация от двата метода. Въпреки че повечето пациенти с обсесивно–компулсивно разстройство реагират на лечението, някои пациенти продължават да изпитват симптомите. Понякога хората с обсесивно–компулсивно разстройство също имат други психични разстройства като тревожност, депресия и дисморфично соматично разстройство, при което някой погрешно смята, че една част от тялото им не е на мястото си. Важно е да се разгледат тези други нарушения при вземане на решения за лечение.

Лекарства за обсесивно–компулсивното разстройство
Използваните лекарства като инхибитори на обратното захващане на серотонин и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина се прилагат, за да се намалят симптомите и подобри живота на човек с наличното обсесивно–компулсивното разстройство. Лечението може да отнеме около 8 – 12 седмици, за да започне подобрение. Психотерапията може да бъде ефективна при лечението на възрастни и деца с обсесивно–компулсивно разстройство. Изследванията показват, че някои видове психотерапия, включително когнитивна поведенческа терапия и други свързани терапии може да бъде толкова ефективна, колкото приемът на павилните лекарствени медикаменти.

Ако вие мислите, че може да имате обсесивно–компулсивно разстройство, говорете с лекар за вашите симптоми. Ако остане нелекувано това състояние, то може да засегне всички аспекти от вашия живот.