Значението на Хранителните Вещества за Организма на Детето

Какво трябва да знаем за основните хранителни вещества и разбира се тяхното значение за организма на детето?
Белтъчините, както е известно, влизат в състава на всяка жива клетка, на всеки организъм. Без белтъчини животът е невъзможен. Те са основният градивен елемент на клетката, основният градивен материал за растене на живия организъм. Ето защо пълното задоволяване нуждите на детския организъм от белтъчини е необходима предпоставка за нормалния растеж на детето. Белтъчините се отличават от мазнините и въглехидратите по това, че съдържат азот. Поради това другите хранителни вещества не могат да ги заменят. Ценността на хранителните белтъчини зависи от аминокиселинния им състав и по–специално от съдържанието им на т. нар. есенциални аминокиселини.

Организмът си доставя белтъчините чрез хранителните продукти както от животински, така и от растителен произход. Към пълноценните белтъчини спадат тези, които се намират в хра­нителните продукти от животински произход: млякото и млечните продукти (сирене, кашкавал, извара), яйцата, месото, рибата. Главни източници на белтъчини от растителен произход са бобовите растения (фасул, грах, леща), соята. Житните растения, картофите, зеленчуците, орехите и др. също съдържат, макар и в по–малко количество белтъчини, които имат значение за храненето. Растителните белтъчини обаче не са пълноценни. Само соята по качество (аминокиселинен състав) на белтъчините си се приближава до животинските белтъчини. Така че за да бъде храненето на детето пълноценно, по–голямата част от белтъчните му нужди трябва да се задоволяват за сметка на белтъчини от животински произход.

Въпреки че белтъчините са основният градивен материал на живата клетка, клетките съдържат, макар и в много по–малко количество, мазнини и въглехидрати. Освен това мазнините и въглехидратите са главният източник на енергия за човешкия организъм.

Главни източници на мазнини в храната на човека са: млякото, маслото, сметаната, яйчният жълтък, свинската мас, както и растителните масла — слънчогледово, тиквено, зехтин и др.

Най–ценни обаче са млечните мазнини и мазнините от яйчния жълтък. Те съдържат и витамини (вит. D, E, A), които имат извънредно голямо значение за детския организъм.

Източници на въглехидрати са главно продуктите от растителен произход — захар, хляб и хлебни изделия, ориз, картофи, плодове, зеленчуци, мед и др.

За правилното протичане на обмяната на веществата организмът трябва да получава и необходимите витамини. За съществуването на живия организъм е необходимо да му се доставят всички витамини. Достатъчно е да липсва или да се намали количеството само на един от витамините, за да настъпят смущения в организма (хиповитаминоза). При това колкото по–голям е недостигът на витамини, толкова по–силни са смущенията, а пълната липса на един или няколко витамина води до смърт.

Витамините се делят на две големи групи — мастно разтворими витамини, съдържащи се предимно в мазнините от животински произход (масло, мляко, жълтък и особено в рибеното масло) — това са витамините А и D, и водно разтворими витамини — витамините С, В1, В2, РР и др., които се доставят предимно със зеленчуците, плодовете, житните растения, бобовитехрани, ядките и пр. Богата на витамини от групата В е и бирената мая, както и другите видове мая (хлебна и др.).

Липсата или недостигът на витамин А води до смущения в зрението. Той участвува в процесите на растенето и има значение за устойчивостта на лигавицата на дихателните пътища, стомашно–чревния канал и пр. Ето защо недостигът или липсата на този витамин се изразяват в склонност към възпаление на дихателните пътища, пневмония, стомашно–чревни смущения и пр.

Витамин D регулира отлагането на калция и фосфора в костите. Недоимъкът на този витамин смущава растежа на детските кости — развива се рахит.

Витамин С има огромно значение за процесите на обмяната на веществата, за съпротивляемостта на организма при заболяване и други вредни въздействия на външната среда. Източници на витамин С са главно зеленчуците и плодовете. Особено богати на този витамин са лимоните, портокалите, шипките. Този витамин обаче е най–неустойчив от всички витамини. Той се разрушава лесно от кислорода на въздуха, особено при загряване. При неправилно съхраняване и готвене на продуктите голяма част, а понякога и цялото количество витамин С се разрушава. Особено обеднява организмът на витамин С в края на зимата и началото на пролетта, когато и без това плодове и зеленчуци почти няма, а доколкото ги има, поради дългото им съхраняване витаминното им съдържание е много намаляло.

Витамините от група В (В1, В2, РР) имат голямо значение за дейността на нервната система, храносмилателната система и др. Тези витамини се намират в бобовите храни, картофите, хляба (в голямо количество се намира витамин В1 в триците, особено пшеничените) и др. Богати на витамин В1 са и някои животински продукти, черният дроб, жълтъкът, млякото и др.

По–малко се говори и пише обаче за нуждата от соли, а те са така необходими, както и витамините. Организмът непрекъснато отделя соли, поради това те трябва да се съдържат в храната. Солите са градивен елемент на тъканите и са необходими за растящия организъм. Калциевите и фосфорните соли например влизат в състава на костите и са крайно необходима за тяхното растене. Желязото влиза в състава на червените кръвни клетки и играе важна роля в къвообразуването.

Абсолютно необходими за организма са магнезият и готварската сол. Медта, кобалтът, йодът, никелът, цинкът, флуорът (така наречените микроелементи), макар и в минимални количества, трябва също да се доставят редовно на организма, защото тяхната липса или недостиг водят до тежки увреждания. Така медта и кобалтът са абсолютно необходими за кръвообра­зуването, флуорът влиза в състава на зъбния емайл и липсата му води до увреждане на зъбите и т.н.

Редовното внасяне на всички тези необходими за човешкия организъм елементи може да се осигури само при разнообразна храна, включваща зеленчуци и плодове, мляко, млечни продукти, яйца и др. Особено богати на микроелементи са картофите, грахът и спанакът.