Какво е бебешки пубертет?
Има много хора, които като чуят термина ,,бебешки пубертет”, започват да се отнасят с насмешка към темата. Реално обаче такъв период в развитието на малките деца наистина съществува и той е бележит не толкова по отношение на тяхното физическо развитие, колкото за емоционалното им оформяне като личности в бъдеще. Преждевременният пубертет може да е травматичен за дете на тази възраст – бебето не може да изрази чувствата си или да разбере какво му се случва.

1-2 години в бебешки пубертет се смее с вратовръзка, риза и дънки.
Кога започва бебешкият пубертет?
Периодът на преход от бебешката към детската възраст настъпва около втората година на детето, но той може да бъде и преди две и след две, защото всяко дете си има свои собствен темп на развитие. Най-общо казано появата на бебешки пубертет е моментът, в които детето за пръв път се сблъсква със своята индивидуалност и изпитва всички трудности около себеизразяването и намирането на своето място в света на възрастните.
Какви са симптомите на бебешки пубертет?
– Проявите на гняв, тръшкане и неконстролируем плач: Това са първите ясни показатели за бебешкия пубертет. Характерни са чести промени в настроението на детето, то се противопоставя на неща, които е изпълнявало послушно до преди това.
– Нежелание да отстъпи и липса на търпение да почака, когато иска нещо.
– Изявено желание на детето да направлява нещата около себе си, да демонстрира надмощие и да командва.
Всички тези прояви на детето не са приятни, може да ви накарат да се чувствате много безпомощни и дори злепоставени, но се опитайте да не реагирате много остро на случващото се, проявете разбиране, защото детето среща много трудности в укротяването и асимилирането на бурните психо емоционални промени, които му се случват.
Каква е основната причина за бебешки пубертет?
Бебешкият пубертет е проява на откриването на индивидуалността на детето от самото то. То се опитва да се постави в света, да изгради свои собствени правила и да демонстрира, че вече не е безпомощно бебе, а новосформираща се личност със свои интереси и път. В този период детето се опитва да се раздели с установените норми и това е вид раздяла с бебешката възраст и преминаване към детската.
Как да се справя с бебешкия пубертет?
Мястото на родителя в този период е много важно, за да протече той правилно и да бъде възможно по–малко драматичен за детето. Вашето отношение и реакции ще се отразят пряко върху емоционалността и характера на вашия мъник. Не бягайте от тези прояви, а се старайте да ги омекотявате. Бъдете разбиращи, спокойни и толерантни. Виковете, наказанията, забраните и негативното отношение са най-лошия родителски похват и реакция. Колкото и да е трудно – търсете средното положение, старайте се да дадете достатъчно пространство и свобода за развитие на личността на детенцето, но и наложете ясни и строги правила, които то да се научи да спазва и да осъзнава колко е важно това. Игнорирайте тръшкането и не обръщайте внимание на това поведение, докато то не отмине, колкото и да е трудно, а след това многократно обяснявайте защо не е добре детето да постъпва така и кое е редното в случая. Угаждането на всяко желание на детето е също толкова пагубно за неговото бъдещо развитие, както и наказанията, боят и агресията през този така важен за него бебешки пубертет.
Приемете, че всяко дете има своя индивидуалност и бъдете максимално толерантни и търпеливи спрямо нуждите и развитието на вашия мъник. Колкото и да ви е трудно в периода на бебешкия пубертет, не забравяйте, че това е само един етап, а вие никога не бива да спирате да се наслаждавате на това, че сте родител и че имате най-голямото щастие на този свят – своя плът и кръв.