Дейността на яйчниците не се изчерпва с описаните циклични промени, които стават в тях и в останалите части на половия апарат. Яйчниците представляват и жлези с вътрешна секреция, които отделят хормони с изключително значение за периодичните промени в половата сфера.
Под влияние на яйчниците и половите хормони става развитието на половите органи, половото узряване, развитието и оформяването на женското тяло и психика. С установяването на яйчниковата дейност се събужда и половият инстинкт. Той лежи в основата на запазването и продължаването на рода, също тъй както апетитът лежи в основата на запазването на индивида.
Много важни функции и жизнени процеси в организма са резултат на задружната дейност на всички жлези с вътрешна секреция. Между тях съществува тясна връзка на взаимодействие и съгласуваност. Различните жлези с вътрешна секреция произвеждат различни хормони, които имат точно предназначение в икономиката на живия организъм. Независимо от това хормоните на дадена жлеза с вътрешна секреция влияят върху дейността на другите жлези с вътрешна секреция, като непрекъснато ги подтикват или потискат. Така всяка жлеза с вътрешна секреция влияе на останалите жлези и самата тя е под влиянието на отделяните от тях хормони. По този начин разстройство на функцията на дадена жлеза може да смути правилната дейност на другите жлези. Дейността на жлезите с вътрешна секреция се направлява от нервната система, върху която различните хормони също оказват въздействие. В този сложен и преплетен механизъм яйчниците играят важна роля. Самите те се намират под прякото влияние на хипофизната жлеза, разположена в основата на мозъка и необходима за правилната дейност на яйчниците. Тя произвежда множество хормони с различно предназначение и има важно значение за организма. Нормалното развитие на организма и доброто здраве зависят до голяма степен от правилно уравновесеното действие на жлезите с вътрешна секреция.
Изложеното дотук може да се обобщи по следния начин:
От момента на половото узряване до настъпването на преходната възраст освен през време на бременността и обикновено докато трае кърменето, в половите органи на жената се извършват периодични промени, които се повтарят всеки месец. Тези промени се определят от освобождаването на яйце в яйчника и целят да се улесни неговото оплождане и вгнездяване в матката. Ако не стане оплождане, този градеж се разрушава и това се изразява в менструация. Тя е най–ярката проява на промените в половите органи и свидетелства за липса на оплождане. Менструацията отбелязва края на половия цикъл и започването на следващия.
Появяването на менструацията показва началото на половото узряване, което при нашите климатични условия става към 13–та—15–та годишна възраст. Това е преходът между детството и юношеството – момичето става девойка.
Менструацията продължава средно около 35 години, след което постепенно или рязко се прекратява. С окончателното спиране на менструацията жената изгубва способността си да забременява.
Всеки от половите органи има определена роля в половия цикъл. Липсата или премахването на един от тях има различни последствия у полово зрялата жена.
– Премахването на единия яйчник не се отразява на нормалния полов цикъл.
– Премахването на двата яйчника води до безплодие и спиране на менструацията.
– Премахването на едната тръба не се отразява на яйчниковата дейност и менструацията и не води до безплодие.
– Премахването на двете тръби причинява безплодие, без да разстройва яйчниковата и менструалната дейност.
– Премахването на матката отнема способността за забременяване и спира менструацията, но не повлиява яйчниковата дейност.
У полово зрялата жена премахването на яйчниците или изкуственото прекратяване на тяхната дейност обикновено не намалява половото влечение и инстинкт.
