Яйчников и Маточен Цикъл

В дейността на половите органи най–важна роля се пада на яйчника. Без яйцеклетката, която се образува в него, не би могло да има оплождане – забременяване, а следователно бременност, развитие и създаване на плод. Под влияние на яйчниковата дейност се завършва развитието на останалите полови органи и настъпват редица преобразувания в тях.
Както освобождаването на яйцето в яйчника, така и промените в останалите органи имат тази особеност, че се извършват периодично. През цялото време, от започването на яйчниковата дейност по време на пубертета до нейното преустановяване в преходната възраст, вътрешните полови органи са подложени на периодични, циклични промени. Те се повтарят непрекъснато в продължение на около 30 години, през еднакви интервали и по един и същи начин. Съвкупността от наблюдаваните явления през време на един интервал наричаме полов цикъл. Тъй като тези промени се извършват по едно и също време в яйчника и матката, различаваме яйчников и маточен цикъл.

Яйчников цикъл
В яйчника са заложени голям брой първични или зародишни клетки. През 28 дни една от тях, наречена полова клетка или яйцеклетка, узрява. С други думи, през целия полов живот на жената само 300 до 350 зародишни клетки достигат до узряване. В яйчниковия цикъл се различават две фази — една, която предшества освобождаването на яйцеклетката, и втора, която я последва. През първата фаза става постепенно нарастване на зародишната клетка до нейното пълно узряване. В този момент на повърхността на яйчника се образува мехурче, изпълнено с течност, в която се намира зрялата яйцеклетка. При пукването на това мехурче (овулация) яйцеклетката се освобождава и попада във фуниевидно разширената част на тръбата. На мястото на изпразненото мехурче се развива едно особено плътно образувание с жълт цвят, наречено жълто тяло. То има временен живот и неговата продължителност зависи от съдбата на освободеното яйце. Ако яйцето не бъде оплодено в първите часове след освобождението му, то загива. Жълтото тяло се задържа в продължение на две седмици, след което престава да функционира. Със замирането на жълтото тяло цикълът завършва и започва нов цикъл — нарастване на нова зародишна клетка, узряване, овулация и т.н.

Ако след попадане във външния край на тръбата яйцеклетката бъде оплодена, тя се придвижва към матката и започва развитието си. В такъв случай жълтото тяло се запазва по–дълго, докъм четвъртия месец на бременността. С настъпването на бременността периодичността на яйчниковия цикъл се прекъсва и зреенето на нови яйцеклетки се прекратява. По време на цялата бременност яйчникът е в покой. Цикличните промени в него се подновяват известно време след раждането или по–често след прекратяване на кърменето. През времето описания цикъл в яйчника се образуват два вида хормони: единият, предимно през първата му фаза, наречен фоликулин, и вторият, след излюпване на яйцето, наречен хормон на жълтото тяло. Под влияние на тези хормони настъпват промени в маточната лигавица. Тя надебелява значително и става по–сочна. Крайната цел на тези промени е довеждането на лигавицата до състояние, благоприятно да храни и осигури по–нататъшното развитие на оплоденото яйце. Ако настъпи бременност, маточната лигавица се запазва, надебелява още повече и претърпява нови промени. Когато не е станало оплождане, маточната лигавица започва да се разрушава и се изхвърля заедно с кръвта, която се излива от отворените кръвоносни съдове — менструацията идва. Следователно менструацията изразява липсата на оплождане. Тя приключва маточния цикъл и съвпада със завършването на яйчниковия цикъл.

Маточен Цикъл
След свършването й маточната лигавица започва да се възстановява — започва следващият маточен цикъл.
Тъй като има пълно съвпадение по време между двата цикъла – яйчников и маточен цикъл и промените в маточната лигавица се извършват под влияние на процесите, които се развиват в яйчника, същата периодичност се наблюдава и в маточния цикъл. Менструацията се явява един вид като външен, доловим израз на яйчниковата дейност.
Под влияние на яйчниковите хормони настъпват периодичните промени и в другите съставни части на половия апарат.
Всички промени във вътрешните полови органи, които по време се групират около момента на освобождаването на яйцето, имат една цел и смисъл — да улеснят оплождането. То става обикновено много скоро след освобождаването на яйцето, по средата между две менструации или по–точно между 12–ия и 16–ия ден от идването на менструацията. Това обаче не изключва възможността да се забременее и в друго време, тъй като денят на освобождаването на яйцето не винаги е постоянен. Именно поради това не са редки случаите на забременяване в дните преди очакваната менструация, както и скоро след привършването й. Обикновено обаче то става по средата между две менструации.
Както се каза, през време на бременността не става освобождаване на яйцеклетка в яйчника. У половината от жените яйчниковата дейност е преустановена и през време на кърменето. Въпреки това забременяване е възможно и през периода на кърменето, ако половото сношение случайно съвпадне с възобновяването на яйчниковата дейност.
От казаното следва, че освобождаването на яйце е последвано от менструация, ако не настъпи бременност, и че следователно, за да има менструация, трябва да е имало освобождаване на яйце. Съществува обаче, макар и рядко, менструация, без да е имало освобождаване на яйце и образуване на жълто тяло. Също така може да стане освобождаване на яйце, без да настъпи менструация и при липса на оплождане. Тези явления не са обичайни, но могат да обяснят някои случаи на безплодие.