Зачеване

Същност и Описание на Зачеването – минута след минута, ден след ден и седмица след седмица!
Всяка жена има в тялото си половин милион потенциални яйцеклетки, които се съдържат в нейните яйчници. По време на онази фаза от нейния живот, когато е способна да роди дете, тя освобождава от триста до четиристотин съзрели яйцеклетки, всяка от които се оформя приблизително по средата между два менструални цикъла.

Зачеването на бебе се извършва когато мъжкият сперматозоид навлезе в мембраната на една от тези яйцеклетки, развиващи се в джобчета във вътрешността на яйчниците. Яйцеклет­ките са най – големите клетки в човешкото тяло, но въпреки това диаметърът им е само 0.2 мм. Всички живи хора са произлезли от яйцеклетки, които биха могли да се вместят в средно голяма кухненска форма за торта. Всеки месец от яйчника се отделя зряло яйце и се придвижва по маточната тръба към матката. Ако не срещне сперматозоид, тя се изхвърля неоплодена и не се достига до зачеване, но ако се оплоди, остава в матката и се развива в зародиш, тогава имаме успешно зачеване.

Мъжките сперматозоиди се развиват в тестисите и се изхвърлят във вагината на жената със спермата. Всеки спер­матозоид има сплесната овална главичка и дълга подвижна опашка и напомня нещо като миниатюрна попова лъжичка, с дължина между 52 и 62 хилядни от милиметъра. Ако се наставят по дължина сперматозоидите, произведени от всички мъже на света, едва ли ще надхвърлят 4 – 5 санти­метра.

При изпразването на мъжа в спермата му се съдържат няколкостотин милиона сперматозоиди. Всеки индивид се развива от сливането на една измежду няколкостотин зрели яйцеклетки с един от няколкостотин милиона сперматозои­ди, срещнали се в мига, слагащ началото на зачеването и на сътворението на ново човешко същество.

Когато заоблената главичка на един от сперматозоидите достигне целта, той прониква в повърхността на яйцеклет­ката и се слива с нея. Яйцеклетката, до този момент неак­тивна, веднага се наелектризира. Ядрата на яйцеклетката и сперматозоида се обединяват, създавайки копие за ядрата на всяка клетка от зародиша, който ще се развие от това сливане и ще се стигне до зачеване на бебе.

Щом веднъж яйцеклетката е оплодена, тя започва да се дели, докато се превърне в маса от плътно групирани клетки, подобни на къпина, наречени морула. Външните се наричат трофобласт и образуват обвивка на вътрешните, които формират зародиша по време на зачеването.

Какво се случва слез зачеването? Десет дни след зачеването, още преди жената да е установила прескачането на първия си цикъл, гроздът от клетки започва да се придвижва по фалопиевата тръба и стига до празнината на матката. В този момент се извършва едно изключително важно събитие: бластоцистът, както се нарича сега, се заравя в меката вътрешна стена или т.нар. ендометриум на матката посредством ензими, които му позволяват да разруши част от тъканта и да проникне под повърхността. От този момент нататък той започва да всмуква от нея хранителни вещества. Според статистиката, около една трета от оплодените яйцеклетки не успяват да се имплан­тират и не може да се осъществи зачеване.

Между двата вида клетки вече се образува течност. Сред­ната групичка вътрешни клетки /ендодерма/ вече се обособя­ва и се отделя от външния слой /ектодерма/, като и двата вида клетки се стремят да се раздалечат и в този момент помежду им се образува трети слой от клетки – мезодермата. По време на зачеването, външният пласт образува нервната система на бебето, по­върхностния кожен слой, потните, мастните и млечните жлези, косата, ноктите, носа, устата, очите и някои други органи. Вътрешният пласт формира храносмилателния тракт и жлези, слуховите тръби, белите дробове, пикочния мехур, части от щитовидната жлеза и тимуса. Средният пласт образува скелета, мускулите, кръвообращението и други час­ти на тялото.

Към края на третата седмица след зачеването във вън­шния пласт се образуват две надлъжни гънки, наречени неврални гънки, а вдлъбнатината между тях се нарича неврален жлеб. Този жлеб постепенно става все по – дълбок и гънките се затварят над него. Така че се образува тръба, наречена неврална тръба, а там, където ще е мозъкът на бебето, се образуват три издутини – трите основни дяла на мозъка. Удължената част на тръбата образува гръбначния мозък.

По протежение на предната страна на невралната тръба се развива плътна издатина от средния дял на мозъка до мястото, където по – късно ще се развие гръбначният стълб и тази издатина е известна под названието нотокорда.

Към края на втората седмица след зачеването средният пласт от клетки започва да се дели и образува по – късно костната система на трупа.

Част от ципата на жълтъка е вложена в зародиша при пъпа /умбиликуса/. Зародишът е обграден от мембрани и плава в амниотична течност – чиста, безцветна и стерилна вода, която едновременно го предпазва и му дава възможност да се движи.

Преди да започне да функционира плацентата, зародишът се храни директно от вътрешната стена на матката. Имен­но тази вътрешна стена се изхвърля всеки месец по време на менструалния цикъл. Външният пласт клетки на зародиша развива издадени пипалца, познати като вили, които се захващат в стената на матката и изтеглят хранителни вещества, нужни за развитието на ембриона. Отначало тези вили покриват целия външен пласт от клетки, но след края на втория месец атрофират, с изключение  на мястото на пла­центата.

Дано сме били подробни в едно кратко последователно описание на зачеване на бебе. Екипът на Бременност.бг Ви желае успешно зачеване и лека бременност! Статията за зачеването на бебе е написана и изпратена специално за сайта Bremennost.bg от Мария Георгиева.