Сперматозоид

Какво е Сперматозоид
За да има оплождане, трябва да се намеси мъжката семенна клетка — сперматозоидът.
Сперматозоидът се отделя от мъжките полови жлези — тестикулите.
Между 11- и 12-ата година започна образуването на зрели спер­матозоиди, което продължава до късна възраст. От първичните по­лови клетки в стената на тестикуларните или семенни каналчета се образуват около 1000 милиона първични семенни клетки (сперматогонии) и вече посочените опорни клетки на Сертоли. Първичните семенни клетки, както всички клетки у мъжа, съдържат пълния хромозомен набор. У човека той се състои от общо 46 хромозоми, т.е. 23 хромозомни двойки. Първичните семенни клетки преминават през различни стадии на зрялост като се делят, преминават през сперматоцити в сперматиди, накрая в зрели сперматозоиди с по 23 хро­мозоми (22 автозоми и 1 полова (сексхромозома) — X у жената и Y у мъжа). Цялостният процес на развитие от първичната се­менна клетка до зрелия сперматозоид протича за около 72—96 дни.

Структура на СперматозоидаЗрелият сперматозоид по своя строеж е пригоден към определените му функции. Различават се глава, шийка, среден участък и опашка.
Дължината му е около 60-хилядна част от милиметъра, т.е. е около 200 000 пъти по-малка от яйцеклетката у жената.
Шийката служи като става между главата и средния участък и е дълга около 1 хилядна част от милиметъра. Непосредствено след това започва осовото камшиче, което преминава през целия сперматозоид.
В средния участък или тялото, което е с дължина 5—7 хилядна част от милиметъра, се намират източниците на енергия за придвижването на сперматозоида.
Опашката е най-дългата част (с дължина около 40 хилядна част от милиметъра). Тя завър­шва с много фини косъмчета. Средният участък и опашката имат плазмена обвивка, в която са разположени т.нар. микрозоми. Те при­тежават ензими, участвуващи в обмяната на семенната клетка. Зре­лите сперматозоиди се събират в лумена на семенното каналче, като биват все още пасивно придвижвани с помощта на различни меха­низми по посока на надсеменника, където настъпват допълнителни промени във връзка с узряването им.
Сперматозоидите започват да се придвижват самостоятелно едва след като по време на еякулацията се смесят с носещите енергия секрети от семенните мехурчета и простатната жлеза. Придвижването напред е вретенообразно и праволинейно. Само сперматозоидите, които се придвижват по този начин, са способни да оплождат.
Скоростта на сперматозоидите и тяхното придвижване е около 3 милиметра в минута. С това сперматозоидите изминават за минута около 60 пъти по-голямо раз­стояние от тяхната големина. Движението започва от главата и се предава на опашката. При поява на препятствия сперматозоидът се връща назад, за да се „хвърли“ отново напред.
Продължителността на движението се определя от наличното количество енергия, от средата и температурата. То е ограничено по време.