Неправилните навици на хранене при бременност могат да застрашат живота на майката и детето. Прекомерният внос на енергия с приеманата храната натоварва обмяната на бременната жена, като неизползваните мазнини или въглехидрати се отлагат под формата на подкожна тлъстина. Продължително време бе разпространено схващането, че бъдещите майки трябва да се хранят за двама. Днес се приема, че бременната трябва да избягва наднорменото тегло, като се храни предимно здравословно. Какво означава здравословно хранене при бременност? Храната трябва да бъде богата на белтъчини и витамини и по – бедна на мазнини и въглехидрати. Наднорменото тегло улеснява появата на обусловени от бременността заболявания. 
То може също така да се отрази неблагоприятно на протичането на самото раждане. Проверката на теглото се провежда един път месечно от Вашият лекар, като това може да го правите и в къщи. Препоръчва се бременната да се претегля сама всяка седмица. Храненето при бременност трябва да става по – често на малки порции. При покупката и приготовляването на храната трябва да се обръща особено внимание на качеството и състава на ястията. Работещите бременни трябва да имат предвид, че обедните менюта в центровете за бързо хранене понякога съдържа повече мазнини и недостатъчно белтъчини и витамини.
Дневните енергийни нужди от 20 до 30 години на жена са около 9 660—10080 kJ/2300—2400 kcal. Тези нужди се повишават за храненето през бременността, но това се случва едва през втората половина и достигат най – много 1 260 kJ (300 kcal/дневно повишение), т.е. 2600 – 2700.
Белтъчините, мазнините и въглехидратите са основните съставки на храната. Растящата тъкан се нуждае преди всичко от белтъчини. Тяхното изгаряне осигурява мускулна енергия и телесна топлина. Те се използват преди всичко за изграждане на клетките в организма. По време на бременността е достатъчен дневен белтъчен прием от 80 до 100г. Наложително е 2/3 от тях да бъдат от животински произход (мляко, извара, сирене, яйца, риба, месо без тлъстини).
Растителните белтъчини, например тези в граха, боба или лещата, са трудно смилаеми и не се препоръчват особено.
Мазнините са ценни доставчици на енергия, но използването им трябва да става внимателно. Преди всичко трябва да се има предвид, че значителни количества мазнини се съдържат в скрита форма в хранителните продукти. Общо дневно количество от 75 г мазнини е напълно достатъчно за храненето през бременността.
Растителните масла с ненаситени мастни киселини са за предпочитане пред животинските мазнини, напримен свинска мас. При подбора трябва да се внимава и да се предпочитат мазнини, съдържащи много мастни киселини и мастноразтворими витамини. Намазаното на филия краве масло отговаря на тези изисквания. Това важи и за висококачествените видове маргарин с добавка на витамини. За пържене, печене, като добавка към салатата трябва да се използват растителни масла — по изключение маргарин.
Въглехидратите в тестените продукти, ориза, картофите и захарта са важни доставчици на енергия. Те трябва да покрият половината от дневните енергийни нужди, като за това са необходими около 100 г въглехидрати на ден (минимални нужди). Сладкишите трябва да представляват само незначителна част от тях. С ръжения хляб се внасят в организма не само въглехидрати, но и важни олигоелементи (магнезий, манган, желязо, мед).
Минерални вещества. Най – важните от тях са натрий, калий, желязо, калций и фосфор. Калцият и фосфорът са необходими за изграждането на костния скелет и зъбите на детето.
Прясното мляко е богато на калций и фосфор. Натрият се внася обикновено в необходимото количество под формата на готварска сол, като 5—10г дневно са достатъчни. Често се налага да се препоръчва известно въздържане, тъй като готварската сол задържа течности в тъканите на организма.
Нуждите от желязо често не могат да бъдат покрити с храненето при бременност. При много бременни се налага допълнителен прием на желязо.
Витамини. 
Нуждите от витамини през бременността са по – големи. Единствено лекарят трябва да реши дали е наложителен допълнителен прием на витамини под форма на медикаменти. Не е изключено да бъде увредено детето, особено при превишаване вноса на витамин А и D. Пресните плодове и зеленчуци са за предпочитане като естествени източници на витамини
Напитки. Жените се оплакват от силна жажда, особено през първите месеци на бременността. Млякото трябва да се препоръча на всяка бременна. Дори при липса на желание за прием на мляко долната граница трябва да бъде 1/2 литър пълноценно мляко, обезмаслено или пък обогатено с мазнини мляко, особено кисело мляко. Препоръчват се още и млечни напитки, плодови и зеленчукови сокове, билков чай, минерални води. Желанието за кисело или сладко бъдещата майка може спокойно да задоволява с мярка, без да прекалява.
Състав на храната при бременност. Необходимото количество храна е подложено на значителни колебания при различните индивиди. То е зависимо и от наддаването на тегло. По отношение състава на ястията могат да бъдат препоръчани следните продукти: говеждо месо без тлъстини, птици, риба, черен дроб, извара, топено сирене, яйце, пшеничен хляб, ръжен хляб, моркови, карнабит, салата, спанак, зелен фасул, магданоз, пресни плодове, мляко в различни съчетания, плодови сокове.
Всеки човек е отделен индивид и неговите потребности за количеството и хранене при бременност могат да се различават. Важно е бременната жена да се чувства добре и да приема разнообразна, добре балансирана и здравословна храна по време на хранене при бременност.
Comments